моята история е малко странна... Не знам дали изобщо ще ме разберат.

В света има много тийнейджъри, които имат проблеми. Аз се борех със себе си и страдах от психични заболявания - тревожност, депресия, социална фобия. в ранна възраст попаднах на забранени вещества... едва не умрях, но през двайсетте си години бях в затвора.

Изведнъж нямах никого, само няколко любящи хора.

някои ме напуснаха, а аз дори не можах да се сбогувам...

След години се прибрах у дома и ми е трудно да живея нормално. но искам! Ще опитам. Имам две работи... но в живота ми са останали дългове. Не знам кога ще мога да ги изплатя. Заплатите в моята страна са малки и аз се опитвам да печеля постоянно. ако не работя, търся "безплатни пари" и въпросници в интернет. Наближавам трийсетте и започвам да си мисля, че никога повече няма да изпитам красотата на нормалния живот. Имам мечти, но не знам как да постъпя...

Бих искала да се освободя от дълговете. и да не съм постоянно изложена на опасност. Бих искала да посетя някоя чужда страна, да се влюбя, да рисувам...

поне да живея нормално.

Не знам дали някой иска да помогне на човек като мен, защото това е проблем, който сам си създадох... но аз наистина не исках. Искам да живея и да накарам всички, които са ме напуснали, да се гордеят с мен.

Не знам дали някой ще ми помогне, но не можете да си представите колко щастлива ще ме направи. с всеки подарък си мисля, че има някой, който ми е помогнал и е в друга част на света.

(усмихвайте се, дори когато животът понякога е труден. винаги може да е по-зле. винаги има някой, който е в по-лошо положение...)

🖤🖤🖤