В събота, 28 септември 2024 г., бившата ми ау-пер Астар, на 25 години, която в момента живее в Катманду, Непал, заедно с родителите си, ми написа следното:

Добър вечер, Сабине.

Имам наистина лоши новини. Днес природата отново ни изненада. Днес почти загубихме живота си заради огромно наводнение. Благодарение на Бога и полицията, те ни спасиха навреме. Но видяхме много хора да губят живота си. Физически сме добре, но къщата ни беше залята от вода, така че всички вещи в нея вече са неизползваеми. Нямаме дори личните си документи. 

Това сме ние. Бяхме на косъм от смъртта.

А съпругата на нашия старши пастор загуби живота си заради свлачище. Затова сега сме психически и емоционално нестабилни. Моля, молете се за нас. Не съм сигурна дали ще мога да продължа курса си по Б2 сега. Не знам какво ще се случи по-нататък.

Днес, три дни по-късно, взех решението да я подкрепя по този начин.

Относно състоянието на къщата: всички електронни уреди са счупени, диванът, леглата, гардеробът, дрехите. Разбира се, къщата е влажна и затрупана с кал. Те не могат да живеят там за неопределено време. Астар и семейството ѝ търсят стая, която да наемат. Това не е лесно. В момента тя е настанена в къщата на своя свещеник (чиято съпруга е загинала). Тя е травматизирана и без сили.

Знам, че и австрийци, германци и много други европейци се бореха с наводнения напоследък. При нас също е катастрофално и много хора страдат от последствията.

Затова, разбира се, разбирам, ако предпочитате да дарите средства другаде.

За мен обаче е особено важно да й помогна. Нека ви обясня:

Астар беше част от нашето семейство тук в Щирия в продължение на една година. Тя беше обичана и ценена не само в семейния кръг. С любезния си, безкористен, честен и услужлив характер тя спечели много приятели, бързо се интегрира в църковната общност, както и в местната общност благодарение на добрите си езикови познания и големия си интерес към хората, природата и културата. Тя искаше да остане тук и да започне обучение в областта на грижите. Но поради строгите регулации след годината като ау-пер тя се върна в родината си, в Непал.

Ако искате да дарите, без значение колко голяма или малка е сумата, това ще й даде психическа сила да продължи напред и да не се отказва. Тя трябва да продължи езиковия курс, за да може да започне обучението си за медицинска сестра през март 2025 г. в Германия. И това е толкова важно сега. Нека й покажем, че сме до нея, че я подкрепяме. Благодарим ви за дарението!

Ако не желаете да дарите средства, можете да изберете да я подкрепите морално: напишете й окуражителни думи, покажете й, че не е сама.

Много благодаря за отделеното време.

Сърдечни поздрави,

Сабине