Моята история: борба, която не се вижда отвън

Здравейте, аз съм баща от Приени, който отглежда 5-годишен син. Вече 13 години работя като техник-технолог в мебелна фирма, но зад тази стабилна работа се крие живот, в който половината от времето ме измъчват страх, пристъпи на паника и дълбока тревога. Това е състояние, при което най-обикновените битови дейности се превръщат в огромно предизвикателство, а липсата на сили ме изолира от света и близките ми.

Няма да крия – неведнъж съм обмислял да сложа край на всичко, защото болката и безнадеждността изглеждаха непоносими. Но днес съм тук, защото искам да се държа. Искам да живея заради сина си, заради семейството си и заради надеждата, че утрешният ден може да бъде по-светъл.

Защо моля за подкрепа, ако отвън всичко изглежда наред?

Знам, че у мнозина може да възникнат въпроси. Карам хубав автомобил, имам работа – отстрани може да изглеждам като успешен човек. Но този „лукс“ е последица от моето заболяване – епизодите на мания. В момента, когато умът ми беше обзет от болестта, взех финансови решения, за които сега трябва да изплащам големи дългове. Това, което на другите изглежда като успех, днес за мен е тежък товар, който не ми позволява да си купя дори необходимите лекарства.

Моята цел: да оздравея и да служа на другите

Моля ви за помощ не за лукс, а за възможност да стабилизирам здравето си. Най-голямото ми желание е да се изправя на крака, за да мога по-късно сам да помагам на другите. Заедно с жена ми, която учи арт-терапия, мечтаем да създадем студио за деца с увреждания и да помогнем за обновяването на болничните стаи, за да има повече светлина в тях за онези, които сега се чувстват толкова мрачно, колкото и аз.

Събраните средства ще бъдат предназначени за:

• Необходими лекарства: всеки месец отделям 60 евро за това.
• Частна терапия: държавната помощ не е достатъчна, за да се измъкна от хватката на паниката, която продължава от десетилетия.

Срамувам се да моля, защото винаги съм се опитвал да се справям сам. Но разбрах, че вече не мога да се справям сам. Вашата подкрепа за мен е „спасителен кръг“, който ми позволява да вярвам, че след като оздравея, ще мога отново да бъда силен баща и мъж.

Благодаря ви, че ми помагате да избера живота.