Историята на нашата майка - жена, която обичаше дълбоко и която сега обичаме с цялата си любов

Майка ни винаги е била сърцето на нашето семейство. Тя беше тази, която ни даряваше с усмивки, прегръдки, съвети и топлите неделни обеди, които всички очаквахме с нетърпение. Днес тя е на 61 години и живее с болестта на Алцхаймер в умерен стадий.

Всеки ден е различен за нея - понякога си спомня, понякога се рее в мисли и спомени, които вече нямат ясни очертания. Забравя имена, места, дори познати лица... но едно нещо, което никога не избледнява, е любовта ѝ. Дори когато не знае името ми, очите ѝ говорят: "Обичам те". И ние я обичаме повече, отколкото могат да се кажат с думи.

Аз съм нейна дъщеря и напуснах работата си, за да се грижа за нея вкъщи. Исках тя да има спокойствие, сигурност и уюта на познатата среда - защото знам колко е важно това за човек, живеещ с болестта на Алцхаймер. Баща ми, въпреки че е пенсионер, все още работи на половин работен ден, за да покрива основните ни нужди. Поделяме си грижите, но по-голямата част от тях се пада на мен. Това е емоционално, физическо и финансово натоварване.

Всеки ден се сблъскваме с разходи за лекарства, хигиенни материали, помощни средства за придвижване и неща от ежедневието - храна, електричество и транспорт за посещения при лекар. Никога не сме си представяли, че ще помолим за помощ, но сега наистина се нуждаем от нея.

Ако решите да подкрепите нашата кампания за набиране на средства, ще помогнете не само финансово, но и емоционално - ще дадете на нашата майка шанса да остане у дома възможно най-дълго, заобиколена от любов, а не от студените стени на институциите.

От все сърце ви благодарим, че прочетохте нашата история и ни помогнахте да задържим майка ни у дома - там, където й е мястото.

С любов и благодарност,

Дъщеря, която никога няма да забрави