Историята на нашата майка – една жена, която обичаше дълбоко и която сега пазим в сърцата си с цялата си любов

Майка ни винаги е била сърцето на нашето семейство. Тя беше тази, която ни даваше усмивки, прегръдки, съвети и онези топли неделни обеди, които всички очаквахме с нетърпение. Днес тя е на 61 години и живее с Алцхаймер в умерена фаза.

Всеки ден е различен за нея – понякога си спомня, понякога се носи из мисли и спомени, които вече нямат ясни очертания. Забравя имена, места, дори познати лица… но едно нещо, което никога не избледнява, е любовта ѝ. Дори когато не знае името ми, очите ѝ казват: „Обичам те.“ И ние я обичаме повече, отколкото думите могат да изразят.

Аз съм нейната дъщеря и напуснах работата си, за да се грижа за нея у дома. Исках тя да има мир, сигурност и уюта на познатата обстановка – защото знам колко важно е това за човек, който живее с Алцхаймер. Баща ми, въпреки че е пенсионер, все още работи на непълно работно време, за да ни помага да покриваме основните си нужди. Делим си грижите, но по-голямата част от тях пада върху мен. Това е емоционално, физически и финансово изтощително.

Всеки ден се сблъскваме с разходи за лекарства, хигиенни продукти, помощни средства за придвижване и ежедневни неща – като храна, електроенергия и транспорт до лекарските прегледи. Никога не сме си представяли, че ще помолим за помощ, но сега наистина се нуждаем от нея.

Ако решите да подкрепите нашата кампания за набиране на средства, вие помагате не само финансово, но и емоционално – давате на майка ни шанса да остане у дома колкото се може по-дълго, обградена от любов, а не от студените стени на институция.

От дъното на сърцата си ви благодарим, че прочетохте историята ни и ни помагате да задържим майка ни у дома – там, където й е мястото.

С любов и благодарност,

Една дъщеря, която никога няма да забрави