През 2019 г. животът на нашето семейство се обърна напълно. Майката на сегашната ми съпруга почина – двете бяха изключително близки и бяха верни съюзници. В същото време аз преживявах много тежък период на развод поради насилието на бившата ми съпруга. По време на процеса бяха наложени няколко забрани за приближаване, стигна се дори до принудителна хоспитализация на бившата ми съпруга и насилие над дъщерите ми. Цялата тази агония се проточи в съдилищата почти три години, докато експертното становище не потвърди окончателно, че дъщерите ми остават при мен.

През всичките тези години партньорката ми стоеше до мен и децата ми и ни помагаше да възстановим чувството за сигурност и дом. Много искахме да имаме общо дете, но дълго време не се получаваше, дори и с процедури за ин витро оплождане. Освен психическите трудности, живеехме много скромно, тъй като по-голямата част от доходите ми отиваха за адвокати и съдебни процедури, а зад нас останаха и някои дългове.

След години на борба най-накрая успяхме да нормализираме донякъде живота си. Съпругата ми забременя и се оженихме. Бременността обаче беше много рискова. В 22-рата седмица тя беше спешно преместена от болницата в Словен Градец в Университетската клиника в Любляна, където лекарите успяха да спасят бебето и да предотвратят преждевременно раждане. От 5 ноември до 29 януари тя трябваше да лежи неподвижно в болницата, без да става. Синът ни се роди преждевременно в 32-рата седмица, беше на интензивно отделение и в кувьоз, но като истински малък боец успя да се измъкне.

През това време, освен редовната си работа, сам се грижех за двете си дъщери и едновременно с това и за майка ми, тъй като през този период почина и баща ми, който беше мой голям пример, приятел и опора. След смъртта му трябваше да изплатя и брат ми, затова отново се задлъжнях и взех ипотечен кредит, който ще изплащам още следващите 20 години.

Въпреки всички тежки изпитания се опитваме да останем сплотено и сърдечно семейство. Жена ми даде на всичките ми деца огромна любов, топлина и чувство за сигурност, въпреки че самата тя в младостта си не е имала възможността за безгрижно детство или почивка на морето. Затова бих искал да й се отблагодаря, като й осигуря няколко дни безгрижна семейна почивка, която за нас би означавала много повече от просто отдих – тя би означавала момент на мир, близост и красив спомен след всичките години на борба.

С това бих искал да зарадвам и най-голямата си дъщеря, която въпреки тежките преживявания от детството си е отличничка и носителка на кметската петица. Поради травмите, които е преживяла в резултат на насилствената среда, тя все още посещава детски психолог, но всеки ден смело се бори да продължи напред. Затова бих искал като семейство след дълго време да преживеем заедно нещо красиво и безгрижно.