Какво се случва с нас?

(Видеото по-долу има английски субтитри – ако случайно не разбирате чешки, включете ги!)

Живеем в гръцката дива природа на север от Пелопонес. Високо в планините, на половин час от морето. В къщичка, която не е свързана с никакви енергийни мрежи.

С нашите три деца (на 7, 5 и 1 година). С най-страхотните съседи на километри наоколо. И с приятели наблизо.

Невероятно. Живо. Бурлящо.

И много изтощително…

Защо молим за финансова помощ?

Преживяхме първата си зима. Температурно беше подобно на това в Чехия във Височина, понякога замръзва и вали сняг. Намираме се на 750 метра надморска височина, заобиколени от двухилядници. На парцела имаме къщичка – бивш склад, в който никой никога не е живял. Има само една голяма стая, в която сега живеем ние. Зидана, необмазана сграда, бетонен под, прозорци с единично остъкляване и с процепи, метални врати, никъде няма изолация. Има само студена вода. Вътрешната температура през зимата е около 10 градуса. Когато се отоплява, е само с малко повече. Спартански условия!(античният град Спарта е на една ръка разстояние, бел. ред.). Взехме слънчеви колектори и печки, направихме всякакви подобрения. 

Беше тежка зима… Парадоксално, децата изобщо не се оплакваха, бяха чудесни. Вероятно защото съзнателно поставихме на първо мястоблагосъстоянието на семейството. Когатородителите са добре, идецатаса добре… Да правим нещата бавно, да не бързаме, да не бъдем роби на мечтите си. Да укрепваме връзките и да бъдемзаедно, вместо да търсим съвършенство в заобикалящата ни среда. 

Благодарение на всички досегашни строителни ремонти стигнахме до финансовия си праг за тази година. Вече нямаме средства за подобрения на къщичката през тази година. Затова молим за подкрепа.

Имаме голямо желание – да прекараме предстоящата зима вътре без палта! Акони подкрепите, това ще бъде наистина много ТОПЪЛ подарък за нас.

Ето какво ще направим, ако съберем парите

Имаме приятели наоколо, някои от които са сръчни дърводелци, дърводелци, строители. Те се предложиха да ни помогнат безвъзмездно с всичко, което е необходимо. И че ще успеем да го направим до зимата (т.е. до октомври/ноември). Ако купим материали, можем да се заемаме веднага. 

Конкретно планираме:

1)Топлоизолация на цялата къща.Или дървена конструкция около външните стени, запълнена със слама и глина. Същото и отгоре на тавана.

2)Нови прозорци и врати. Да пробиемнови отвори в стените и да монтираме всичко наново, общо осем прозорци плюс пет врати.

3)Затваряне на терасата със стена.Ще се създадат две нови стаи – малка спалня и баня.

4)Подове!Частично дървени, частично глинени. Всичко изолирано.

5)Топла вода!Понякога човек оценява стойността на тези неща едва когато ги няма... 

Разбира се – изглежда, че бюджетът за всичко това далеч надхвърля сумата, за която кандидатстваме. Но не съвсем. Обсъдихме всичко с местните хора (всъщност те са от всички краища на Европа) и те знаят как да правят нещата много евтино. Например, ще използваме някои по-стари прозорци от пунктове за събиране на отпадъци, същото важи и за вратите, рециклираме стари материали.

Ако съберем сумата, е реално всички точки от списъка ни да се превърнат в реалност.

Защо всъщност заминахме на юг?

В Чехия живеехме заедно през последните десет години. Според нас това е най-красивата страна за живот в много отношения. Ако погледнем от малко разстояние, не разбираме хората, които постоянно мърморят за нещо в Чехия (разбира се – винаги има за какво да се мърмори, това не е вярно!). Чехия според нас е рай.

Само че – Марта е чистокръвна италианка и в тялото ѝ тече кръв със син оттенък… морето! А от това все пак засега в Чехия няма много. Ако Марта някога умираше с мисълта, че не е изпълнила най-голямата си мечта (да живее край морето), това е невъзможно…

А какво казва Михал?„Имаме прекрасен живот в Чехия – уют, спокойствие, сигурност. Красива траектория до пенсионирането. Но животът изведнъж ни предложи съвсем друга карта – и на нея има неща, които винаги са ме привличали много и които стигат до същността, до истинската същност на битието.“

Така че се впуснахме в това.

Растем чрез неудобствата. Децата наблюдават всичко, попиват, копират – не ни остава нищо друго, освен да бъдем възможно най-добри. Падаме на носа си и се носим в облаците. Тежката работа се редува с нирвана. Трябва да почукаме на дърво… засега е равновесие.

Има много неща за разказване, със сигурност ще пишем за всичко това и ще споделим повече, но това ще стане някой ден в бъдещето, когато имаме малко повече време.

Техническа забележка... тези награди!

Днес това е тенденция. Има дори собствено име:награден краудфъндинг. За дарената сума дарителят получава някаква награда, от малки до големи, според размера на дарението. Това ни се струва симпатично. Да подкрепиш създаването на албум и след това да отидеш на кафе с член на групата... мечта!

Въпреки това – ние нямаме награди. Вместо това предлагаме... самите себе си :-)

Елате да се забавляваме!

Който дари, може да дойде! :-)

Е... честно казано... (вероятно не би трябвало да го казваме...) можете да дойдете, дори и да не дарите :-)

Имаме един хектар земя, на която има ябълково-сливова градина, орехова горичка, ливада, река… много места, където да си разпънете палатка и да си починете в лоното на природата. Ако не ви пречат наистина елементарните условия, спокойно елате. Или елате да помогнете. Често тук има доброволци от цяла Европа, ние сме домакини в програмата Workaway,профилът ни можете да намерите тук.

Точно до нас живее една симпатична двойка – Стивън (от Белгия) и Чени (от Холандия). Те живеят тук вече дванадесет години и са си изградили свой малък рай, изцяло от нулата. Нарекли са гоЛивелоула. Естествени постройки, няколко пермакултурни градини, отглеждане на домашни птици… те са професионалисти, които вече обучават в тази област, организират тук работни срещи и семинари. Без тях ние дори не бихме били тук – от известно време всъщност спряхме да търсим добро място и започнахме да търсим добри хора… Ливелула също приема доброволци, макар и предимно за дългосрочен период, за няколко месеца. Ливелула имасвой уебсайт тук. 

Най-близкото село е Селиана, където се намира легендарниятекоцентър Re-Green, през който и ние минахме преди десет години като доброволци. Невероятно място и добри хора наоколо. Там имат и много добри помещения за курсове и различни събития.

И разбира се, има и целия Пелопонес, през който е минавала гръцката история… 

Виждаме голям потенциал в това място и за в бъдеще имаме много планове как да съживим тази долина и да привлечем повече семейства, деца, музика.

Намира се на два часа и половина от Атина, откъдето дотук има влак и автобус.

Участници и състав:

Възрастни: Михал (CZ), Марта (ITA)

Деца: Миа (7 години), Елио (5 години), Саша (1 година)

Кучета, котки, гущери, водни кончета, саламандри. Мравки в хлебницата и двойка прекрасни чакали отвъд потока. Много непослушен къртица, който ни яде доматите!

Хората около нас. И хората в далечината – например онези, които сега четат тази история. Така че всъщност и те са близо. 

Благодарим на всички вас за подкрепата!

И се радваме да се видим!