Здравейте. Пиша ви от отчаяние. Аз съм резултат от донякъде травматични преживявания – домашно насилие, изоставяне, загуби, страх… Станах красива жена, която в очите на другите има всичко необходимо, за да бъде успешна, реализирана и щастлива. Поради миналото ми и травмите ми, станах много тревожен човек, страдащ от паника, който лесно се влюбваше в грешните хора и места, създавайки емоционална зависимост и мечти, които никога не се сбъднаха. Докато исках само да се чувствам обичана, щастлива и да изградя нещо красиво, срещах лъжи, премълчавания, предателства, нарцистични личности, от които станах напълно зависима. В търсенето на съвършенство, за да ме обичат, и в липсата на любов към себе си и към другите, създавах лепенки, за да прикривам болката и празнотата си. Единственият контрол, който усещах в живота си, беше, когато имах малко пари в ръка и си купувах нещо. Актът на купуването означаваше, че мога да контролирам нещо в живота си и да си доставя удоволствие, удоволствие, което бързо отминаваше, оставяйки следа от самоунищожение и съжаление. Но това се превърна в пристрастяване и порочен кръг и, за да запълня емоционалната си празнота, започнах да тегля кредити, за да изплащам кредити, и така последователно. Днес съм по-уравновесена психически, ходя на терапия и търся нова посока за живота си, но съм заклещена от дългове, които вече не мога да изплащам. Институциите отказват да ми помогнат и нямам към кого друг да се обърна. Майка ми ми помогна с каквото можа, но винаги се появяват някакви допълнителни разходи и отново се озовах в безизходица, а този път нямам към кого да се обърна. Мисля да продам къщата си, за да изплатя всичко, което дължа, и да започна от нулата, но къщата ми е единственото нещо, което съм постигнала сама с пот и труд… Фактът, че вноската ми се удвои, също много усложни ситуацията и се страхувам, че освен личните кредити, ще пропусна и тази за жилището. Но съм готова на всичко, ако не намеря друго решение, дори и да трябва да живея известно време в къмпинг. Мрачни мисли ми минават през ума, чувствам срам, унижение, чувствам, че за 39 години не съм успяла да построя нищо, а само да разруша. И всичко това, защото исках само да почувствам любов... Но не виня никого. Аз съм виновна за моята безотговорност, за това, че съм поела повече, отколкото мога да поема, и не съм помислила, че един ден това може да се случи, когато се окажа наистина сама и без никого, към когото да се обърна. Това е последният ми опит, преди да загубя остатъка от достойнството си, преди да се откажа да живея така. В страх. В задуха. В пълна паника. Моля ви, за Бога, помогнете ми да платя това, което дължа, за да се опитам да възстановя здравето си и да започна да живея отново. Искам само да платя всичко, което дължа, и да не съм всеки месец в просрочие… И да мога поне да си купя храна. Работата ми вече не ми стига да платя всичко. Пристрастяването ми, породено от страданието ми, ме доведе дотук и съм отчаяна… Помогнете ми да започна да живея отново. Може би е късно да сбъдна мечтите си, да създам семейство, да имам дом, но не е късно да живея в хармония, да се грижа за себе си и да се науча да се харесвам, преди всичко. Помогнете ми…