Здравейте, аз съм д-р Золтан Сури, живея в Индонезия от 24 години и имам фабрика за мебели в град Джепара, Централна Ява. Съпругата ми почина от вирусен пневмония на 23 март. Беше на 35 години. Имам малък син, на 13 години, за когото сега се грижи сестрата на съпругата ми, защото аз трябваше да се върна в Унгария, за да се грижа за родителите си. Бих искал да се върна (да отида у дома) в Индонезия при малкия ми син възможно най-скоро.

Още при първото ми пристигане индонезийският ми приятел, учител, ме заведе на посещение в училище, в клас от горните гимназиални класове. Учениците бяха на възраст 14–18 години, имаше около 20 момичета и 5 момчета. Попитах: „А къде са останалите момчета?“ Казаха ми, че на тази възраст момчетата вече трябва да работят, а не да учат. Момичетата също не продължават образованието си след гимназията... просто родителите им не могат да си го позволят финансово. Тогава реших, че ако доживея дотогава и имам възможност, ще подкрепя училището, ще създам фондация или каквото и да е... ако мога да помогна дори на един талантлив младеж, жаден за знания, вече си е струвало да се боря!!! Само чрез учене могат да излязат от бедността! И за това старата школа би покровителствала и подкрепяла талантите по време на университетските/колежните им години, което родителите не могат да им осигурят.

За това молим за помощ и подкрепа. Тогава скоро ще се „върна у дома“ при моето момченце и ще занеса на любимия си град един хубав голям подарък от Унгария.

Благодаря ви, ако се присъедините към моя план. Даренията могат да се проследяват по всяко време по имейл или по телефона, а по-късно планирам да подкрепя лично талантливите ученици и, ако е възможно, да им помогна да продължат образованието си във висши учебни заведения в Унгария (обменни програми, Darmashishva и др.).