Точно преди 8 години животът ми се преобърна напълно. Бяха ме спасили буквално в последния момент. Лекарите ми даваха 20% шанс да оцелея. Аз не се предадох и се борех. И се боря и до днес. Но сега вече с нещо друго. Вярно е, че все още съм зависима от апарат и животоспасяваща процедура на всеки два дни. Цялото нещо отнема половин ден. На всеки два дни. Нямам право на пенсия, защото: 1) Не успяха да установят кога е възникнала инвалидността, т.е. нямам право дори на социална пенсия (тя се полага на лица, които са заболяли преди навършване на 16 години); 2) Въпреки че работя от 17-годишна възраст, а всъщност работех, за съжаление не по трудови договори. Бях в тежко положение и винаги се съгласявах да работя при условията, които имаше, така че често бях на поръчки и т.н. ЗУС отхвърли и молбата ми за добавка, която получават лица със значителна степен на увреждане, каквато имам и аз. В документите съм лице, НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ИЗДЪРЖА САМОСТОЯТЕЛНО, но от ЗУС не ми се полага абсолютно нищо. В момента се издържам само с помощта от МОПС, която, забележете, възлиза на цели 320 злоти. Продадох всичко, което можах. Сменях апартамента си с най-малкия възможен. Сега ми липсват средства за всичко – за лекарства, за сметки, за храна. Отказвам се от всичко, от което мога. Обръщам се към вас за помощ, защото нямам друг изход. Сама винаги съм помагала на другите, а сега отново аз (защото преди 12 години имах временно затруднение) трябва да скрия гордостта си и да се унижа, молейки за помощ. Помогнете ми да помагам на другите. От 5 години ръководя проекта „Диализата не е присъда“ и всеки ден помагам на хора, болни от същото като мен, да се ориентират в тази трудна ситуация – уча ги какво може и какво не може, подготвих таблици, отчитащи това, което е важно за диализираните, всеки ден разговарям по интернет с хора, които не получават информация от лекарите. По различни причини. Аз се натъкнах на чудесни лекари, които ме научиха на много неща. Водя група за подкрепа, както и профил в социалните мрежи, където показвам живота с тази болест. Доскоро показвах и рецепти, бих искала да направя електронна книга, но засега не мога да си позволя продуктите за това, но вярвам, че ще се върна към тази идея. Имам свой подкаст за хора на диализа и техните семейства, защото и те се нуждаят от подкрепа тук. Подкрепяйки ме, вие ми помагате да помагам на другите. Трябва да плащам сметките си като всеки друг, само че нямам откъде. Ще ви дам един пример: подадох фактура до социалните служби за 300 злоти за ток, а те ми отпуснаха помощ от цели 50 злоти. Въпреки че здравословното ми състояние в момента не ми позволява да извършвам физически труд – отчаяна, отидох на няколко интервюта – защото, като видят автобиографията ми, навсякъде ме канят и веднага искат да ме наемат – но когато чуят, че съм на диализа през ден, отпадам и ме канят след трансплантацията. Именно на това искам да се фокусирам сега. Трябва да си оправя зъбите, а това също ще струва пари, ще направя каквото мога чрез Националната здравна каса, но някои неща ще трябва да направя частно. Затова моля толкова много за помощ. Повиших професионалната си квалификация, сменях професията си и се надявам да се върна на пазара на труда, веднага щом успея да стабилизирам здравословното си състояние. Защото сега не е така, че отпадам само в дните на диализа. Често на следващия ден все още не мога да изляза от къщи, да не говорим за работа. Много сърдечно благодаря на всички, които решиха да ми помогнат <3 Лекарят-експерт ми отне степента „значителна“, което много ми затруднява живота, защото ми отне добавката в размер на 215 злоти.