Казвам се Алекс и се обръщам към вас с дълбока уязвимост и надежда. В момента съм инвалид, прикован към дома си и затворен в ежедневен кошмар, причинен от тежко неврологично състояние, наречено акатизия– жестока и неразбрана реакция към лекарства, която причинява постоянни вътрешни мъки, възбуда и страх. Това не е тревожност. Това не е неспокойствие. Това е мъчение.

Това започна, след като ми беше приложена обща анестезия в комбинация с антибиотика Тавани (левофлоксацин), последвана от дълга поредица психиатрични лекарства, които влошиха състоянието ми. Вярвах на лекарите, но много от тях не успяха да разберат какво се случва. Те ми предписаха още лекарства, включително антипсихотици и антидепресанти, които влошиха нещата. Когато се оплаках от непоносими симптоми, ме отхвърлиха или ми поставиха грешна диагноза. Казаха ми, че това е просто генерализирана тревожност или тежка рецидивираща депресия. Истината е, че нервната ми система е в хаос и съм оставена да се справям сама с това.

В момента приемам бензодиазепин, антидепресант и малка доза антипсихотик, които се опитвам да намалявам, но тези лекарства предизвикват парадоксални реакции– влошават състоянието ми, вместо да ми помагат. Всяко намаляване е битка. Живея в Румъния, където ресурсите и осведомеността за акатизия са изключително ограничени. Лекарите са изчерпали идеите си. Бях оставена да взимам сама решенията си, докато се боря с безмилостни симптоми всяка секунда от деня.

Междувременно загубих дома си, работата си, приятелите си, способността да се грижа за себе си, да шофирам и всичко, което прилича на нормален живот.

Не мога да работя. Нямам доходи. Едва оцелявам.

Въпреки това се боря да намаля лекарствата, да излекувам нервната си система и бавно да възстановя живота си. Но излекуването и започването на нов живот от това състояние отнема време, подкрепа и състрадание.

Моля за дарения, които да ми помогнат да покривам основните разходи за живот (храна, ток, интернет) и евентуално медицински разходи, които могат да ми помогнат да се възстановя. Всяка подкрепа, която можете да ми окажете, ще ми позволи да си поема малко дъх и да намаля стреса, който влошава симптомите ми.

През последните години бях хоспитализирана 3 пъти и всеки път излизах в по-лошо състояние, отколкото когато влязох. Ще споделя с вас някои от медицинските документи, които не успяха да разпознаят с какво се сблъсквам, и ЕЕГ, което показва анормални мозъчни вълни, характерни за мозъчна лезия.

Ако не можете да дарите, споделянето на тази информация означава много за мен.

Благодаря ви, че прочетохте. Благодаря ви, че ви е грижа. Може да помогнете да спасите живот.