Здравейте, казвам се Паулина, на 29 години съм и най-голямото ми съкровище е 3-годишният ми син Адам. Пиша ви с огромна молба за помощ в трудния момент, през който преминавам.

Проблемите ми започнаха, когато се върнах в Полша и забременях. В трудните моменти, когато най-много се нуждаех от подкрепа, семейството ми се отвърна от мен, а съпругът ми, вместо да ме подкрепя, започна да води разрушителен начин на живот. Неговото насилие, предателства и кражби ме доведоха до крайно отчаяние. Пред лицето на това, което се случваше в дома ни, взех трудното решение да напусна, за да осигуря на Адам безопасен и спокоен живот.

Въпреки че работя на пълен работен ден, приходите ми не са достатъчни, за да плащам наема, детската градина за Адам и да погасявам дълговете, които се натрупаха с времето. Живея в постоянен стрес, често гладувам и единствената ми цел стана да създам по-добро утре за сина си.

Търсейки помощ, подадох сигнал в полицията, но производството беше прекратено поради липса на доказателства. Бях разочарована от системата за подкрепа, която не забеляза положението ми, въпреки че се опитвах да се боря за по-добро утре за себе си и Адам. Психическото ми състояние се влоши значително - бях диагностицирана с дълбока депресия и тревожност, което се отразява на ежедневното ми функциониране. Заключвала съм се вкъщи, страхувам се от хората, но знам, че трябва да се боря за доброто на детето си.

Днес се обръщам към вас с молба за помощ. Срам ме е да помоля, но нямам друг избор. Имам нужда от подкрепа, за да стана финансово независима от съпруга си, да изплатя дълговете си и да осигуря на Адам спокоен и безопасен живот. Всяка сума, дори и най-малката, ще бъде огромна подкрепа за нас и ще ми помогне да се боря за по-добро утре.

Благодаря ви за цялата помощ и подкрепа, която получавам. Адам е моята най-голяма радост и мотивация за живот и ще направя всичко, за да не го изпускам от поглед.

С благодарност,

Паулина