Аз съм на 42 години и от 27 години се боря с генерализирано тревожно разстройство,паническо разстройство,посттравматично стресово разстройство,някои неща човек дори не трябва да ги преживява или вижда,колкото повече остарявам толкова по-зле става ПТСР е дълга писта,но не се отказвам и не се самосъжалявам,имам прекрасна дъщеря на 22 години. Имам си лекар и терапия но единственото нещо което е недостъпно за мен са зъбите ми на горното небце нямам никакви , преди 10 години помолих зъболекаря да ми ги извади не издържах на ремонта , тогава не излизах от къщи две години лежах в леглото борех се всеки ден не можех да дишам мислех че се задушавам нон стоп , щях да получа инфаркт и т.н. Това са типични прояви на тревожно разстройство. Направих си протези за горното небце, които все още имам, те не ми пасват, не се храня с тях, затова ги държа в чекмеджето. долните ми зъби също са зле, купих си някаква пластмаса по интернет, за да ги залепя. Състоянието ми се подобри през годините, когато се научих да живея с разстройството, няма да лъжа, трудно ми е да го кажа, но имаше месеци, в които не ми пукаше дали се мия или си мия зъбите. Сега, когато съм по-добре, имам проблем с работата, никъде няма да те вземат без зъби, дори и да имам по-висока квалификация, единственото място, където ще ме вземат, е почистване или автомивка, това е разочароващо, все още съм млад човек, но зъбите са визитната картичка на човека. не мога да си позволя да отида в клиника и да си направя зъбите на изплащане. Мога да приложа снимки и да съобщя, че горните нарушения наистина са това, което имам. Ще бъда изключително благодарен за всякаква подкрепа, толкова много искам да се включа в обществото, но това ме спира