Години на здравословни проблеми, тежки заболявания и стрес, но въпреки това работихме много усилено, за да живеем възможно най-добре. За съжаление, в днешната икономика не успяхме да постигнем целта си да имаме свое собствено, частно, парче щастие и радост. Дом!

Съпругът ми (44 г.) премести държави, за да бъде с мен (31 г.), където не говори езика и не разбира културата, направи ме най-щастливия човек на планетата, а след това получи инсулт 2 месеца след сватбения ни ден, загуби работата си, не получи заплата. Предстоящите ужасяващи дни бяха изпълнени с истински страх, тъга, но и надежда, и всичко това, докато бяхме зациклили в екзистенциална криза. Ковида се случи, нямаше работа, издържахме се с една заплата, включително издържахме родителите ми, много дългове, нямаше изход. Оттогава е борба.

И до ден днешен не сме в състояние да стоим здраво на двата си крака. Казват, че не си слаб, ако поискаш помощ, затова решихме да опитаме.

Обръщаме се един към друг за любов и подкрепа, но бихме искали да изградим нещо, което можем да отглеждаме заедно и да изживеем мечтата си.

Благодарим ви предварително!