Здравейте на всички. Аз съм пенсионер, който след 14-годишна връзка с една жена беше изхвърлен от дома като боклук. Никога в живота си не съм навредил на никого, а още по-малко на семейството си. През октомври тази година партньорката ми ми съобщи, че не ме обича и иска да започне нов живот с друг, а аз трябва да се изнеса. Направих го. Не се борих за нея, защото това беше обречено на провал. Останах сам. Без дом, излязох с чували с дрехи. Оставих й къщата, колата, всичко, за което бях работил. Сега нямам дори за основни нужди, липсват ми дори пари за хляб. Пенсията, която получавам, е 1950 PLN. От които 1200 отиват за наем на апартамент, по-скоро мазе. Сърцето ми се разби няколко пъти от мъка, от болка от това как може да се отнасяш с човек, който се е грижил за семейството, за дома в продължение на повече от десет години. Никога не съм давал повод за изневяра, никога не съм злоупотребявал с алкохол. Бях, стараех се да бъда добър баща, партньор. Баща, защото имаме общо дете, дъщеря, която на 30 ноември навърши 13 години. Детето плачеше, докато майка му ме изгонваше от дома. Това ме болеше толкова много, бях толкова безсилен. През тези години се затрупах с дългове към банките, за да ремонтирам къщата, в която живеехме. Къщата остана за партньорката ми, а дълговете – за мен. Заради всичко това се опитах да си отнема живота, но благодарение на работодателя ми избегнах смъртта. Сега знам, че това беше много глупаво решение. За съжаление, след известно време се оказа, че съм загубил и работата си, защото, за съжаление, съм в отпуск по болест. Сега не мога да се справя с всичко това, а освен това се оказа, че ще трябва да напусна наетия апартамент, защото разходите за собственика са твърде големи. И отново в главата ми се прокрадват глупави мисли. Знам, че тези пари няма да възстановят семейството ми, няма да си купя апартамент, но биха ми позволили да намаля дълговете си. Може би дори биха ме поставили на крака. Сам не мога да се справя с това. Аз съм достоен човек, но без помощ няма да успея. Моля всички, които биха искали и имат сърце, да ми помогнат. Страхувам се, че ако никой не ми подаде ръка, ще свърша зле. А аз бих искал да живея и да бъда нужен на някого.