…в живота на човека има такива моменти, когато думите не стигат, а на тяхно място остават само безмълвните молитви, възгласите и надеждата. Това е такъв момент, но аз трябва да говоря дори и тогава! Не мога да го кажа на никого, затова ще го кажа на всички! 

Глиобластома…

На шести октомври неочаквано, без предупреждение, но затова още по-безмилостно нахлу в живота ни. Скъпи мой братко, лицето ти, което обикновено сияеше от усмивка, онзи ден не сияеше. Ти дойде и сега се готвиш да ми отнемеш всичко, което за мен е толкова сладко, като мед! Но аз няма да ти го дам! Никога няма да ти го дам!!! 

Изминаха дълги месеци, изпълнени с болка, тревога, безсънни нощи и сълзи… Моята Андика беше нападната от най-агресивния тумор в света. Спасителна операция, 30 сесии лъчелечение, 21 курса химиотерапия, а след това надеждата, че страшната болест е изчезнала от живота ни. Надеждата, че светът ни няма да се срути. А после през януари дойде тъжната новина… туморът се е върнал и е още по-агресивен от всякога. Лекарите се отказаха от моя силен, смел, чудесен брат! (Прогнозират му 4–6 месеца.) Сега би могло да настъпи мълчанието, поредицата от въпроси без отговор, гневът, загубата на надежда! 

… но аз не се отказвам, не мога да се откажа от моя смел, прекрасен брат! Намерих в Германия една процедура, имунотерапия, която всъщност представлява лечение под формата на ваксина, разработена от самите тях. Показва изключително добри резултати и има събрат по съдба, който вече е достигнал шестгодишна преживяемост. (Повече за лечението тук:https://www.nature.com/articles/s41467-024-51315-8) 

Лечението струва 80 000 евро, като на първия етап трябва да платим 20 000 евро за диагностика, а останалите 60 000 евро – за ваксината. 

Тук се нуждая от вашата помощ! Моля ви, ако можете, помогнете ми в тази борба, за да може брат ми да продължи да блести на тази Земя. Моят смел брат, когото животът никога не е щадил, погреба 3-годишното си дете, чието сърце и душа са на мястото си, която обича малкия син на сестра си като свой собствен, която не се страхува за себе си, а се тревожи какво ще стане с нас, ако тя трябва да си отиде… с думи е невъзможно да се опише колко чудесен човек, сестра, леля, колко чудесно дете на нашата майка е тя… има още толкова много работа тук, сред нас! Тя е голяма боркиня и ако получи възможност, ако успеем заедно, тогава ще го направи! На 54 години още не е дошло времето за сбогом! Още не! Трябва още да научи малкия ни племенник на тънкостите на ухажването, да го придружи на абитуриентския бал, да се усмихва на сватбените снимки и да дава съвети за толкова много неща!

Моля ви, ако можете да помогнете дори и малко в тази борба за оздравяване – дори цената на една таблетка шоколад или една торбичка захар ще помогне, защото много малки неща правят голяма разлика! 

Ако нямате възможност, моля ви, изпратете ми мислена прегръдка – повярвайте ми, това означава много! Вярвам, че заедно ще успеем! Вярвам, че макар и да загубихме битката, от тази борба ще излезем с вдигната глава, като победители, ръка за ръка! 

Сърдечна благодарност: Барбара