Църквата в Черпевараля се счита за изключително важно творение както в творчеството на архитекта Ласло Чаба, така и в историята на унгарската архитектура. Църквата е построена през 1961 г. с активното съдействие на селската общност. Това е първият истински модерен храм от следвоенния период. През изминалите 60 години състоянието на църквата се е влошило значително. Реставрацията й

подкрепата на унгарското правителство ще се осъществи през 2023 г. Освен архитектурните си ценности, към значението на църквата допринася и нейната значимост в областта на изобразителното изкуство. Ласло Чаба привлече двама високо ценени и широко признати съвременни художници от онова време, Бела Кондор и Йожеф Сомоги, за оформлението на олтара. Кондор изработи вратата на табернакулума, а Сомоги – корпуса.

Корпусът е ранен пример за изключително експресивните изображения на Сомоги, които без кръста, а само чрез вида на тялото, разказват за мъките на саможертвата. Тъй като църковната община нямала средства за отливка в бронз, Сомоги подарил на църквата модел, изработен от гипс. Статуята била закрепена към стената с вградени в гърба скоби, така че крайниците се простирали свободно във въздуха – по този начин корпусът изглеждал като че ли лети пред бялата мазилка. Вярващите обаче приеха творбите с неприязън, вратата на табернакулума беше пребоядисана, а корпусът беше преместен в преддверието на църквата. Затова Ласло Чаба замина за Черепвараляр и след консултация с тогавашния енорийски свещеник премахна творбите.

Архитектурната реставрация, както и отвореността на местните жители и наследниците, позволяват не само църквата да бъде възстановена вярно към първоначалното си състояние, но и вратата на табернакулума и корпусът да бъдат върнати на първоначалното си място. Картината беше реставрирана по-рано от Ласло Чаба за негова сметка, наследниците на архитекта я съхраниха и при новината за реставрацията на сградата инициираха връщането на картината на първоначалното й място.

Статуята беше открита през 2023 г. в дърводелска работилница, принадлежаща на наследниците. Съхранението му там го спаси от унищожение, но на няколко места беше повреден и силно осакатен. Скулпторът Янош Меслени, ученик на Сомоги, направи предложения за идентифициране на повредите и проучване на възможностите за възстановяване. Вярващите и наследниците биха се зарадвали, ако освен вратата на табернакулума и корпусът можеше да бъде върнат на първоначалното си място, но настоящото му състояние не позволява това. Строителството изчерпа напълно сумата на държавната субсидия, а спестените средства на местната общност бяха използвани предимно за изработката на църковното обзавеждане

. Затова архитектите на реставрацията (Partizan Architecture: Золтан Майор, Петер Мюлнер) и сътрудниците им търсят помощ, за да може това уникално произведение на Йожеф Сомоги да възвърне първоначалния си блясък и състояние.