Съдбата на децата, живеещи в сегрегирани квартали, е болезнена тема.
Съдбата на децата, живеещи в сегрегирани квартали, е болезнена тема.
Оригиналният текст на Унгарски е преведен на Български
Оригиналният текст на Унгарски е преведен на Български
Описание
Казват ми Рудолф Кутас, пенсионер съм. Преди 16 години се преместих от Будапеща в село Атани. Още през първите няколко седмици тук започнах да осъзнавам в какво положение се намира ромското малцинство. Започнах да се занимавам с децата, превърнах лятната кухня в място за общуване. След училище децата с радост идваха при мен. Заедно, помагайки си един на друг, правехме домашните задачи за деня, а след това си играехме. Настолни игри, плетене на мъниста, занаяти, игри на двора и т.н. За съжаление, политиката се намеси, защото кметът заплаши родителите на децата, че ако децата им ходят при мен, няма да получат общественополезна работа. Така че децата за съжаление постоянно пропускаха общите занимания. После вече не смееха да идват. С партньора ми все пак намирахме поводи, при които можехме да се занимаваме с тях. Такъв повод беше например Великден, когато организирахме лов на яйца за тях, или състезанието за Деня на детето, което, след предварителна уговорка с директора на културния дом, кметът не разреши да се проведе в градината на културния дом, така че въз основа на моето писмено искане, което той одобри с подписа си, бяхме принудени да го организираме на общинското сметище. Мога да пиша още дълго за всичко, с което се опитах да помогна на малцинството, живеещо тук, но в момента най-големият им проблем е прехранването. Понякога успявам да им набавя дрехи от дарения, но с това не мога наистина да подобря качеството им на живот. От сумата, която сте изпратили, бих искал преди всичко да подпомогна децата, като ги заведа на места, където ги засягат други въздействия от околната среда, което ще развие самосъзнанието им. Разбира се, трябва да се отдели и определена сума за храна, защото родителите им нямат редовен доход и затова се случва да не ядат с дни. Освен това за такива творчески занимания, които изграждат общност и създават сплотена група от хора, които като възрастни биха искали да живеят с по-добро качество на живот.
Проблемът е сериозен и с благодарност моля за вашата помощ.
Рудолф Кутас
Атани, улица „Везер“ 6.
+36 30 140 1920
