Ние сме семейство, което се е сблъсквало с най-тежките диагнози. През септември 2024 г. любимият ми съпруг, Рисю, беше диагностициран със злокачествени тумори в двете полукълба на мозъка - глиома IV степен.

Това е вторият рак, който поразява нашите близки. Синът ни, Каролек, три пъти беше на косъм от смъртта - първо след раждането поради тежък сепсис, а след това два пъти поради остра левкемия, което доведе до трансплантация на костен мозък. Надявахме се, че след тези трудни години ни очаква спокойствие, но животът отново ни подложи на изпитание.

Не мога да проумея, че не генетика, а сляпа, жестока съдба е поразила семейството ни отново. Въпреки това не се отказваме - играем картите, които съдбата ни е раздала. Измъкнахме Каролек от лапите на смъртта и ще измъкнем и Ризиу.

Открих модерна, чуждестранна терапия, която може да превърне няколко месеца живот в много години. За съжаление, тя е много скъпа - трябват ни около 700 000 евро. През следващите 2-3 седмици трябва да съберем 70 000 евро. За нас това е огромна сума, особено след като с дете с увреждания не сме в състояние да спестяваме големи суми. Нуждаем се от бърза помощ, защото туморът нараства с всяка седмица.

По време на заболяването на сина ни съпругът ми пое тежестта да издържа семейството, когато аз трябваше да напусна работа. Той работи на няколко места, за да осигури лечението и рехабилитацията на Каролек. Винаги се грижеше за нас. Спомням си деня, в който повиках Рюсю в болницата, защото лекарите ни казаха да побързаме, за да може той да се сбогува със сина ни. Тогава се случи чудо - Каролек се измъкна.

Лечението на сина ни беше изключително трудно. Рисю го носеше на ръце, когато нямаше сили, и го караше да се смее в най-мрачните моменти. Казаха ни, че Карол ще бъде с интелектуални увреждания, че ще се превърне в "зеленчук" и няма да доживее 11 години. Но Ризиу винаги оставаше оптимист и вярваше, че Карол ще се справи. Този оптимизъм ми даваше сили в борбата за детето ни, а сега и в борбата за съпруга ми.

Днес Карол е на 16 години и вече 6 години е в ремисия. Той е в чудесни отношения с баща си и двамата обичат черния хумор. Те се смеят, като казват: "Не може да стане по-лошо, може да стане само по-смешно." Дъщеря ни, Калинка, е все още много малка, но за нея таткото е целият свят.

Рисю е моята най-голяма подкрепа и най-добър приятел. Ние не плачем над себе си - ние действаме! Искаме помощ. Вие спасявате не само съпруга ми, но и цялото ни семейство."