Ние сме семейство, което се сблъска с най-тежката диагноза. През септември 2024 г. на моя възлюбен съпруг Рисиу бяха поставени злокачествени тумори и в двете полукълба на мозъка – глиом от IV степен.

Това е вторият рак, който поразява нашите близки. Нашият син, Каролек, три пъти беше на косъм от смъртта – първо след раждането поради тежка сепсис, а след това два пъти поради остра левкемия, което доведе до трансплантация на костен мозък. Надявахме се, че след тези трудни години ни очаква мир, но животът ни изпита отново. 

Не мога да проумея, че не генетиката, а сляпата, жестока съдба отново е поразила нашето семейство. Въпреки това, ние не се отказваме – играем с картите, които съдбата ни е раздала. Изтръгнахме Каролек от лапите на смъртта и ще изтръгнем и Рисиу.

Намерих модерна, чуждестранна терапия, която може да превърне няколко месеца живот в много години. За съжаление, тя е много скъпа – нужни са ни около 700 000 евро. През следващите 2-3 седмици трябва да съберем 70 000 евро. За нас това е огромна сума, особено като се има предвид, че с дете с увреждане не сме успели да спестим големи суми. Нуждаем се от бърза помощ, защото туморът расте с всяка изминала седмица.

По време на болестта на сина ни съпругът ми пое тежестта да издържа семейството, когато аз трябваше да напусна работа. Той работеше на няколко места, за да осигури лечението и рехабилитацията на Каролек. Винаги се грижеше за нас. Спомням си деня, в който извиках Рисиу в болницата, защото лекарите ни казаха да побързаме, за да може той да се сбогува със сина ни. Тогава се случи чудо – Каролек се оправи.

Лечението на сина ни беше невероятно трудно. Рисю го носеше на ръце, когато той нямаше сили, и го караше да се смее в най-тъмните моменти. Казаха ни, че Карол ще има умствена изостаналост, че ще се превърне в „растение“ и няма да доживее до 11 години. Но Рисю винаги оставаше оптимист и вярваше, че Каролек ще се справи. Този оптимизъм ми даде сили в борбата за детето ни, а сега и в борбата за съпруга ми.

Днес Карол е на 16 години и е в ремисия от 6 години. Има чудесни отношения с баща си и двамата обичат черния хумор. Смеят се и казват: „По-лошо не може да стане, само по-смешно.“ Дъщеря ни, Калинка, е още много малка, но за нея татко е целият свят.

Рисю е моята най-голяма опора и най-добър приятел. Ние не плачем за себе си – действаме! Молим за помощ. Вие спасявате не само съпруга ми, но и цялото ни семейство.“