Здравейте, казвам се Никола.

На 4 януари 2022 г. затвориха предприятието ми и конфискуваха земята, където то работеше, поради липса на разрешително (въпреки че в продължение на 10 години това не беше проблем). След този епизод изпаднах в спирала от дългове и депресия. Живеейки в малка страна, известно време не говориш за нищо друго, чуваш погледите на хората към теб, чуваш коментарите, които правят, и се срамуваш, чувстваш се унизен, дори и да не си виновен, да не си убил или наранил никого.

Запретнах ръкави и се върнах да бъда сервитьор, да обслужвам онези хора, които говореха зад гърба ми и ми се смееха. Сега, след две години на тази "нова" работа, която поне ми позволява да си плащам сметките, бих искал да отворя собствен ресторант или да ръководя такъв.

Така искам да се върна в играта, да докажа на тези хора, че съм се изправил, че не е нужно да говорят, ако пренебрегват фактите.

Да видя как усмивката на лицето на жена ми се връща.

Да възвърна достойнството си.

Благодаря ви и се извинявам за английския си език.