Казвам се Ришард Коше и съм на 65 години. През последните 18 години живях и работих във Великобритания. Напуснах Полша и се преместих във Великобритания с двете си дъщери, които също нямаха майка. Там те започнаха да ходят на училище и живеят там и до днес. Вече са възрастни и имат свои семейства. През 2023 г. реших да се преместя в Камбоджа. Тук срещнах една много ценна жена. НаДеа беше кхмерка, която живееше 20 години в Тайланд. Там имаше мъж, с когото има дете – НомПой. Бащата на това дете ги е напуснал и тя се е върнала в Камбоджа, в родния си град Пурсат. Поради тежките финансови условия детето е останало при майка й, а тя е заминала в търсене на работа. Така се запознахме през януари тази година и досега бяхме заедно. Преди около 2 месеца майка ѝ, т.е. баба ѝ НомПой, почина, а аз реших детето да дойде при нас. Оттогава бяхме заедно. Между нас се създаде невероятна връзка. Аз много силно обикнах Надие и нейното дете. Преживяхме красиви моменти заедно до 02.11.2024 г. Надеа си отиде. Имаше тежко вътрешно заболяване и нямаше спасение. Детето е на 10 години и остана сираче. Попитах я дали иска да остане с мен или да се върне при роднините си. Тя отговори, че абсолютно иска да остане с мен. Говорих и с нейното семейство, което прие това. Сега ми остава да уредя всички юридически формалности, за да стана нейният законен настойник. При тези условия тук разходите са големи, затова се обръщам с голяма молба за финансова подкрепа. Освен това трябва да осигуря на детето достойни условия на живот, училище с английски език, храна, дрехи и всичко необходимо на тази възраст. В момента детето е при мен и мисля, че въпреки тази травматична ситуация, то е щастливо с мен. Постепенно й осигурявам сравнително добро училище и необходимите пособия. Средствата от даренията искам да използвам за заплащане на адвокати, за да мога да стана нейна законна настойница, както и за дрехи и други необходими неща. От цялото си сърце благодаря заедно с NomPoy за дори и най-малките дарения.