През 2008 г. партньорът на майка ми претърпя тежка автомобилна катастрофа, в резултат на която и двата му крака бяха счупени. След множество операции и рехабилитация, няколко години по-късно той възвърна донякъде способността си да ходи, но подвижността му остава силно ограничена. Преди катастрофата бяхме започнали ремонт на къщата си, финансиран с кредит. За съжаление, след катастрофата застрахователната компания отказа да ни изплати обезщетение, което ни доведе до финансови затруднения.

С течение на годините ситуацията само се влоши. По това време се роди по-малкият ми брат и по-късно открихме, че страда от често срещано детско заболяване, което наложи операция на тазобедрената става. В резултат на това сега той разчита на патерици или проходилка, за да се придвижва. Майка ми стана негова постоянен грижовник и получава само минимална помощ от държавата, далеч от доход, достатъчен за издръжка.

Партньорът на майка ми и аз работим усилено, за да издържаме семейството. Работих като електротехник във фабрика в продължение на седем години, но преди два месеца загубих работата си поради съкращения. В допълнение към това, преди няколко години претърпях инцидент, в резултат на който зрението ми в лявото око е само 10%, което значително затруднява намирането на нова работа, тъй като често ме отхвърлят заради това увреждане.

С нарастването на финансовия натиск бяхме принудени да се лишим дори от малките радости в живота. От години не сме могли да отпразнуваме нито един празник, рожден ден или специален повод с мир и щастие. Всеки празничен сезон ни напомня за това, което сме загубили, и колко се борим просто за да оцелеем. Вместо радост, всеки празничен момент е бил засенчен от стрес и тъга.

Сега сме на ръба. Имаме пари за храна само за 1-2 седмици, а интернетът и телефонните ни услуги са на път да бъдат прекъснати. Най-критичното е, че след 1-3 месеца къщата ни ще бъде пусната на търг поради неплатени кредити.

Отчаяно молим за помощ, за да стабилизираме положението си, да покрием неотложните разходи и да предотвратим загубата на дома си. Всяка дарение би означавало много за нас и би ни дало шанс да възстановим живота си – и най-накрая да изпитаме радостта от празнуването на празниците, без страх да загубим всичко.