Последният път, когато пеех химна на страната си, беше по време на демонстрацията на 11 юли 2021 г. Много от нас в Куба пееха химна в този ден, изпълнени с неизразимо чувство. След това настъпи тишината. Нещо се беше счупило и оттогава химнът не се пее по същия начин.

Името ми е Франк Д. Бланко. Аз съм кубински независим режисьор и писател и след смъртта на дядо ми през февруари тази година подготвям документален филм за историята на неговия живот, за мечтите на поколението, към което той принадлежеше (това, което имаше задачата да изгради социалистическата революция), и за това как моето време поема наследството на тези прекъснати мечти.

Дядо ми беше основният глас пред микрофона, когато беше направен официалният запис на химна на моята страна. Той винаги разказваше как са го помолили да застане в центъра, малко по-напред от всички, и да пее така, сякаш е на бойно поле. Въпреки че е участвал във войната в Ангола през 1977 г., той никога не е участвал пряко в бойни действия. За записа на кубинския химн той влага цялото си въображение и воля. Придружаваше го силата на една любов, която най-вероятно нито аз, нито някой от моето поколение ще успее да изпита отново.

Четейки писмата на дядо ми и разглеждайки семейните снимки, открих, че зад живота му наистина стои някакво чудо: нещо, което го е изпълвало с вяра и страст, което му се е явило насън, докато е бил на война в Ангола. През последните години от живота си дядо ми постоянно споменаваше за това. Наричаше го своя Ангел-хранител. В същото време, на този етап от живота си, той посветил усилията си на изрязването на много хартиени звезди, които натрупвал, докато не напълнил торба от няколко килограма. Според него правел това, за да се бори с болестта на Паркинсон. Пред лицето на манията му да изрязва звезди за първи път в живота си изпитах желание да заснема нещо. Сега, след смъртта му, си поставих за цел да направя филм, използвайки тези първи кадри, които заснех с видеокамера.

Тази година моят филмов проект беше избран да вземе участие в магистърската програма за създаване на филми в Elías Querejeta Zine Eskola (EQZE), в Доностия/Сан Себастиан. Това е едно от най-реномираните филмови училища в света.

Както заради отличните си преподаватели, така и заради програмата си, която се фокусира върху експериментирането, архивирането и алтернативните начини за разказване на истории, EQZE винаги ми се е струвало идеалното училище за обучение като режисьор на документални филми и за разработване на повествователната структура, която ще използвам, за да разкажа историята на моя филм.

В Куба вече нямам възможност да изучавам този тип специалности. Завършил съм специалност "Телевизионно производство" и "ННК" в Международното училище за кино и телевизия (EICTV), а това означава, наред с другото, че вече не мога да изучавам документално кино в единственото филмово училище в моята страна. По време на обучението си в специалност "Продуцентство" усвоих необходимите инструменти за създаване на филм, но никога не съм бил каран да си задавам въпроса какъв е смисълът да се правят филми или да се прави определен кадър. За мен е чудесна възможност да мога да си отговоря на тези въпроси с помощта на подкрепата, която ще намеря в магистърската програма по филмово изкуство в EQZE. Тази година имаше повече от 200 кандидати и не е произволно да бъда избран.

В момента вече съм покрил 20% от таксата за обучение със собствен принос по отношение на запазването на мястото ми, което се равнява на 940,00 евро. Като се имат предвид условията в Куба, събирането на тези пари беше много сложно и затова стартирам това групово финансиране с цел да събера 3000,00 евро, които са ми необходими, за да покрия първата вноска от регистрационната такса, самолетния билет и издръжката през първите месеци на обучението, докато получа разрешение за работа. Всеки, който желае да допринесе за краудфъндинга, ще се появи в надписите на окончателната версия на филма, чието временно заглавие е "El Blanco de la Estrella" (Целта на звездата). Парите, събрани от това групово финансиране, ще бъдат използвани по следния начин:

- такса за обучение

- 1880.00 евро

- Самолетен билет

- 600,00 евро

- Изхранване и настаняване

- 520,00 евро

Досега филмът се ползваше с подкрепата и съветите на Паз Енсина чрез онлайн работилницата Compañero del Viento на Silencio Lab, където след 18 седмици разработих структурата и сценария на филма, както и ме зареди с референции и идеи, които ми помогнаха да разбера подхода, с който искам да продължа.

Бибата Урибе, която от 2009 г. работи за популяризиране на латиноамериканското кино в Европа, също се присъедини към този проект след една много специална среща в EICTV. Там споделихме интензивен професионален опит, в който между разговорите, прожекциите и размишленията върху филмите открихме обща чувствителност. Обединява ни желанието да дадем пространство на спомените, които се противопоставят на мълчанието. Със своя опит в кураторството и разпространението Бибата внася ценна перспектива, която обогатява и съпътства този проект по пътя му към завършване.

Забавно е, че допреди няколко месеца този проект беше просто поредната идея, забравена в чекмеджето заедно със семейните снимки. Обучението ми в EICTV не ми беше дало времето, от което се нуждаех, за да го проуча. Сега, всеки път, когато се връщам към писането и изследването, усещам как перспективата ми за света и за киното се преформулира, чувствам, че започвам да разбирам смисъла на любовта в образите на моята страна толкова силно, колкото дядо ми е усещал вдъхновението, което му е помогнало да изпее химна. Веднъж един приятел ми каза, че дядо ми ме придружава в този процес. Започвам да мисля и за това: този филм е моят начин да се върна при него, да разбера каква е тази Велика любов, която стои зад всичко, дори и да изглежда, че страната умира.