Последният път, когато пеех химна на страната си, беше по време на демонстрацията на 11 юли 2021 г. В този ден всички в Куба пееха химна, изпълнени с неизразимо чувство. След това дойдоха изчезванията и тишината по целия остров. Оттогава насам химнът не е бил изпълняван по същия начин.

Името ми е Франк Д. Бланко. Аз съм кубински независим режисьор и писател и след смъртта на дядо ми през февруари тази година подготвям документален филм за историята на неговия живот, за мечтата на поколението, към което той принадлежеше (това, което имаше задачата да изгради социалистическата революция), и за това как моето време поема наследството на тази мечта, която е била разбита.

Дядо ми беше основният глас пред микрофона, когато беше направен официалният запис на химна на моята страна. Винаги е разказвал как са го помолили да застане в средата, малко по-напред от всички, и да пее така, сякаш е в битка. Въпреки че беше отишъл на войната в Ангола през 1977 г., той никога не беше участвал пряко в бойни действия. За записа на кубинския химн той влага цялото си въображение и воля. Придружаваше го силата на една любов, която най-вероятно нито аз, нито някой от моето поколение ще може да изпита отново.

Четейки писмата на дядо ми и разглеждайки семейните снимки, открих, че зад живота му наистина стои някакво чудо: нещо, което го е изпълвало с вяра и страст, което му се е явило насън, докато е бил на война в Ангола. През последните години от живота си дядо ми постоянно споменаваше за това. Наричаше го своя Ангел-хранител. В същото време, на този етап от живота си, той посветил усилията си на изрязването на много хартиени звезди, които натрупвал, докато не напълнил торба от няколко килограма. Според него правел това, за да се бори с болестта на Паркинсон. Изправен пред образа му, който изрязва звезди, за първи път в живота си изпитах желание да снимам. Сега, след смъртта му, си поставих за цел да направя филм, използвайки тези първи снимки, които заснех с камера.

Тази година моят филмов проект беше избран да вземе участие в магистърската степен по създаване на филми в Elías Querejeta Zine Eskola (EQZE), в Доностия/Сан Себастиан. Това е едно от най-известните филмови училища в света.

Както заради отличните си преподаватели, така и заради програмата си, която се фокусира върху експериментирането, архивирането и алтернативните начини за разказване на историята, EQZE винаги ми се е струвало идеалното училище за обучение като режисьор на документални филми и за разработване на структурата, която ще използвам, за да разкажа историята на моя филм.

В Куба вече нямам възможност да изучавам този вид обучение. Имам диплома по телевизионно продуциране и ННК от Escuela Internacional de Cine y Televisión (EICTV), а това означава, наред с другото, че вече не мога да уча документално кино в единственото филмово училище в моята страна. За мен е голяма възможност да бъда избран за магистър по творчество на EQZE тази година. Винаги има много кандидати и не е лесно да бъдеш избран.

В момента вече съм платил 20 % от таксата за обучение със собствен принос по отношение на запазването на мястото ми, което се равнява на 940,00 евро. Като се имат предвид условията в Куба, беше много трудно да се съберат тези пари; ето защо стартирам това групово финансиране с цел да събера 7500,00 евро, които са ми необходими, за да покрия останалата част от таксата за обучение, самолетния билет и издръжката през първите месеци на обучението, докато получа разрешение за работа. Всеки, който желае да допринесе за краудфъндинга, ще се появи в надписите на окончателната версия на филма, чието временно заглавие е "El Blanco de la Estrella". Парите, събрани от това групово финансиране, ще бъдат използвани по следния начин:

- такса за обучение

- 3760.00 евро

- Самолетен билет

- 640,00 евро

- Плащане на тримесечен наем + депозит

- 400,00 х 3 месеца + 700,00 = 1900,00 евро

- Издръжка

- 400,00 х 3 месеца = 1200,00 евро

Досега филмът имаше подкрепата и съветите на Paz Encina, чрез онлайн работилницата Compañero del Viento, от Silencio Lab, където след 18 седмици разработих структурата и сценария на филма, както и ме зареди с референции и идеи, които ми помогнаха да разбера подхода, с който искам да продължа.

Бибата Урибе, която от 2009 г. работи за популяризиране на латиноамериканското кино в Европа, също се присъедини към този проект след една много специална среща в EICTV. Там споделихме интензивен професионален опит, в който между разговорите, прожекциите и размишленията върху филмите открихме обща чувствителност. Обединява ни желанието да дадем пространство на спомените, които се противопоставят на мълчанието. Със своя опит в кураторството и разпространението на информация, Бибата внася ценна перспектива, която обогатява и придружава този проект по пътя му към завършване.

Забавно е, че допреди няколко месеца този проект беше просто поредната идея, забравена в чекмеджето заедно със семейните снимки. Обучението ми в EICTV не ми беше дало времето, от което се нуждаех, за да го проуча. Сега, всеки път, когато се връщам към писането и изследването, усещам как перспективата ми за света и за киното се преформулира, чувствам, че започвам да разбирам смисъла на любовта в образите на моята страна толкова силно, колкото дядо ми е усещал вдъхновението, което му е помогнало да изпее химна. Веднъж един приятел ми каза, че дядо ми ме придружава в този процес. Започвам да мисля и за това: този филм е моят начин да се върна при него, да разбера каква е тази Велика любов, която стои зад всичко, дори и да изглежда, че страната умира.