Миа имаше всичко... почти.

Управляваше малко кафене в провинцията, беше горда майка, но не можеше повече да живее в насилствена връзка и когато най-накрая събра кураж, се разведе преди пет години.

15 години физическо и психическо насилие не бяха достатъчни – когато се разбра, че съпругът й има рак, тя остана до него още три години, докато той се възстанови.

Мислеше, че оттук нататък нещата могат само да се подобрят. Не съжаляваше, че остана сама с тийнейджърката си дъщеря, с ипотечен кредит и с бизнеса си по време на пандемията, бореше се неуморно, но без резултат! Разводът й отне малкото кафене, където през годините тя създаде истинска общност, организираше дарения за кастрация на бездомните котки, които хранеше, даваше храна на нуждаещите се, организираше изложби за местни художници, организираше коледни базари по време на пандемията, за да развесели местната общност...

Тя усещаше, че всичко, което беше изградила с толкова ентусиазъм, е изчезнало. Опита се да остане в движение, веднага започна работа, но спестяванията ѝ бързо се изчерпаха.

Днес, пет години по-късно, дори и с две работни места, Миа работи само за да оцелее; не само че не може да спестява за мечтата си да стартира отново някакъв творчески и общественополезен бизнес, но и плащането на сметките й представлява сериозен проблем. Това я изтощава напълно. Продава къщата, в която живее, и мечтата й е да се премести в Южна Италия с парите, които ще получи, и да започне живота си отначало, но тези пет години на безплодна борба я съсипаха, колкото и силна да е. Винаги се е борила за другите и е подкрепяла своите събратнички, които се реализират като жени, но сега е изтощена.

Ако можеш да помогнеш на тази смела жена да си върне живота и самочувствието, моля те, направи го!

ТАЗИ ЖЕНА СЪМ АЗ

Подкрепи събирането на необходимия капитал за малък бизнес!

С любов,

Миа