Бара е наша приятелка, която познаваме като невероятно силна, трудолюбива и любяща майка. Последните години обаче бяха изключително тежки за нея. От дълго време тя се бори за възможността да бъде близо до малкия си син, като същевременно се сблъсква със сериозни правни и финансови проблеми, а сега освен това преминава през тежко онкологично лечение.

Днес тя се е озовала в ситуация, с която вече не може да се справи сама. Съществува опасност, че поради изпълнително производство, заведено от бившия ѝ съпруг, тя ще загуби дома си – къщата, която е свързана с нейното семейство, детството ѝ и спомените за баща ѝ, и която тя искаше един ден да запази и за сина си.

Затова решихме да стартираме тази дарителска кампания и да помолим за помощ от нейно име.

Молим ви, ако можете, помогнете на Бара да запази дома си, да преодолее този труден период и да й дадете шанс да се съсредоточи преди всичко върху най-важното – върху здравето си и върху това, за да може един ден отново да бъде напълно майка на сина си.

Всяко дарение, дори и най-малкото, може да бъде огромна помощ за нея. А ако не можете да дарите, ще ни помогне много и ако споделите кампанията.

Можете да прочетете историята на Бара по-долу.

Благодарим ви от цялото си сърце.

Приятелите на Бара

„Ако познавате подкаста на Seznam Zpráv „Ve stínu“ (чешки портал за новини), може би познавате и нашата история.

Аз съм любяща майка на петгодишно момченце. С бившия ми съпруг се съдим за сина ни вече почти пет години. Въпреки че през първите две години и половина от живота му се грижех сама за него всеки ден, днес той е поверен на грижите на баща си и мога да го виждам само в много ограничен обем от 40 часа месечно, а за част от това време дори трябва да плащам. Той не е спал у дома при мен вече повече от година и осем месеца.

Всичко започна в момента, в който изразих сериозно подозрение, че бащата може да нанася вреда на сина ми. Тогава действах като майка, която искаше да защити детето си. Това подозрение беше потвърдено и от не един психолог и психиатър. Подозрението и до днес не е изяснено от полицията, а случаят все още е отворен. До днес нито за сина, нито за нас, родителите, са възложени експертни оценки.

Нашата история беше подробно документирана от разследващия екип на Seznam Zpráv в петсерийната поредица „В сянката“, а междувременно случаят стигна чак до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

За всеки час, прекаран със сина ми, се боря като лъвица.

Най-голямото ми желание е един ден отново да бъда до сина си като майка – да се грижа за него, да го водя на детска градина, да му чета приказки преди лягане, да го прегръщам, когато е тъжен, и да бъда част от ежедневието му. За мен е изключително болезнено, когато се сблъсквам със ситуации, в които децата или родителите от детската градина или кръжъка на сина ми изобщо не знаят, че аз съм неговата майка, и смятат за такава партньорката на баща му. Още по-болезнени са моментите, когато синът ми се връща и ми разказва, че е чул, че скоро ще умра, но че майка му ще бъде приятелката на баща му...

Сега обаче историята ми навлезе в следваща, за мен съществуваща фаза.

След разпадането на брака ни многократно се опитвах да се споразумея с бащата на сина ни. За съжаление, той не е склонен към никакво споразумение и дори след пет години не успяхме да сложим край на дългогодишните спорове. Напротив, трябва да се сблъсквам с все повече и повече искове и жалби...

Въз основа на влязло в сила съдебно решение бащата на сина ни сега изисква от мен един милион крони плюс съдебните разноски. Срещу това решение подадохме касация пред Върховния съд, както и конституционна жалба, но без успех – в този безпрецедентен случай ми се отказва достъп до разглеждане на делото пред Върховния и Конституционния съд. Съдилищата отказаха да разгледат делото, въпреки че не ставаше въпрос за явно неоснователно или недопустимо искане. Следващият на ред отново е Европейският съд по правата на човека в Страсбург.

Част от присъдата е и извинение под формата, наред с другото, на платена реклама с точния текст, определен по искане на бащата от съда, в която трябва да напиша неща, които обаче не отговарят на истината и реалността. Въпреки че искрено се извиних на бащата на сина ни за това, че може да се е почувствал засегнат от публичните ми изявления, той не прие това извинение и настоява то да бъде изпълнено в определената от съда форма, която освен това се събира чрез принудително изпълнение.

Във връзка с това в момента съм изправена пред няколко изпълнителни производства, които бащата започна още в първия ден, в който присъдата влезе в сила, и които могат да доведат до принудителна продажба на къщата ни.

И именно тази къща за мен означава много повече от просто недвижим имот.

Придобих го на петнадесет години след внезапната смърт на баща ми, който не доживя да види завършването му. Заедно с тогавашната ми 23-годишна сестра и майка останахме сами да го довършим. Това е нашият дом, място, свързано с моето семейство и с моите корени.

Исках един ден да го запазя и за сина си – като спомен за неговите предци и като място, където той ще знае, че има свой дом и своя опора, които никой няма да му отнеме, нито ще може да претендира за тях. Затова създадох доверителен фонд за него, в който той е единственият бенефициент. Но дори и тази стъпка не сложи край на спора с баща му; напротив, баща му заведе искове за оспорване, подаде сигнал до икономическата криминална полиция и днес съществува опасност да загубим дома си.

Освен това в къщата живее моята тежко болна майка, която е на почти осемдесет години. Бащата на сина й също е наложил запор върху пенсията ѝ за старост. Затова загубата на къщата би означавала не само загуба на моето жилище, но и заплаха за нейния дом в момент, когато тя самата се нуждае от спокойствие и сигурност.

И точно в момента, в който се справям с тази ситуация, аз също се боря за здравето си.

Непрекъснатият, дълготраен стрес и болката от загубата на любимо дете си казаха думата.

През май разбрах, че имам много сериозно агресивно онкологично заболяване и трябва незабавно да започна лечение.

В момента съм в дългосрочна неработоспособност, а лечението не ми позволява да работя в същия обем, в който работех преди. А през целия си живот бях свикнала да се грижа за себе си и за семейството си със собствения си труд – като професионална музикантка, като преподавах музика на студенти и като изнасях концерти.

Лечението обаче е планирано за още по-дълъг период...

В миналото вече беше организирана дарителска акция за покриване на адвокатските хонорари, за да можем със сина ми да се защитим в текущите съдебни производства. Именно тази акция, след подаден сигнал, стана предмет на допълнителни разследвания от страна на полицията и данъчната служба. Всичко приключи и заключенията на двата органа бяха единодушни, че дарителската кампания е била напълно в ред. Въпреки това бившият ми съпруг заведе дело срещу мен с иск за 1 милион крони. Твърди, че съм се „обогатила“ от даренията и че няма проблем да му платя тази сума. Събраните средства обаче бяха използвани единствено за правна помощ, а тяхното използване беше многократно проверявано.

Мислех, че ще успея да изплатя сумата на бащата на сина ми, за да приключа поне част от споровете, но поради принудителното изпълнение и моето заболяване вече дори не мога официално да взема заем от никъде.

Днес обаче ситуацията е различна. Не моля за помощ, за да мога да водя още една безкрайна битка.

Моля за помощ, за да не загубим дома си, за да имам възможност спокойно да продължа онкологичното си лечение и за да мога един ден отново да живея нормално и да се грижа за любимия си син. Не искам синът ми да расте с усещането, че майка му е изчезнала от живота му. Искам да съм до него. Искам да оздравея и искам да направя всичко възможно, за да мога отново да бъда истинска част от ежедневието му.

Никога не съм си мислила, че ще се наложи да помоля за помощ хора, които изобщо не познавам. Днес обаче нямам друг избор.

Не искам повече борба, повече съдебни дела, нито повече болка. Най-голямото ми желание в живота е да се излекувам. Да бъда тук за сина си. Да мога да се грижа нормално за него, да го виждам как расте. И най-накрая да имам спокойствие.

Не искам нищо повече от заслуженото спокойствие и мир за себе си, за сина ми и за нашето семейство.

Затова днес моля за помощ. Не за да мога да продължа да се боря. А за да имам шанс да приключа тази борба възможно най-скоро и да започна отново да живея нормално.

Искам да се излекувам. Искам да запазя дома ни. И най-много от всичко искам отново да бъда майка, която може да бъде до сина си.

От сърце благодаря на всеки, който ни помогне. А ако не можете да дарите, ще ни помогнете и като споделите тази кампания.“

Барбора