здравей Наистина бих искал да се запиша за курс, за да науча силата на Проявлението

Законът за привличането

Идентифицирайте моите блокажи. Самолечение. Искам да се преместя по-близо до децата си, които живеят в страната. Толкова е тихо и спокойно там в сравнение с тук. Имам 2 дъщери и син, които обичам повече от всичко на земята! Много настояваха, че трябва да се махна от мястото, където живея сега, защото тук не е безопасно и не мога да си гледам внуците тук. И аз го разбирам много добре и напълно го уважавам! Затова ги гледам в къщата им. Насладете ни се тогава 😊.

Искам да бъда щастлив и силен и да мога да помагам на близките си с различни неща, както и на хора, които се борят с мисли, безпокойство, гняв, пристрастяване, но които не могат да излязат през вратата или да говорят със здравен персонал или други агенции с които биха искали да се свържат, но не могат. Мога да бъда този, който помага в такава трудна и уязвима ситуация. И без да се налага да плащате. Помагал съм на хората преди с различни неща. И вие сте купили храна за някого, без да искате нищо в замяна. Спомням си, че ми даде добро и топло чувство и благодарност. Други, на които хората гледаха с пренебрежение, аз ги поздравявах и също можех да завържа разговор. Ако имах пари в себе си, винаги давах стотинка. Нещо, което никога не съм забравил, беше, когато чух, че когато някой говори за мен и не си спомня или не знае името ми, го обяснява така: Тя, която винаги се усмихва толкова мило и винаги поздравява. О, да, хората биха могли да кажат тогава. Беше толкова трогателно да го чуя и трябва да кажа, че беше прекрасно усещането, че някой наистина ме разпозна. Спомням си, че израснах на него. Това беше преди, аз самият паднах. Преди винаги съм гледал кучета за други. През последните 2 години все повече си мисля, че може да е толкова уютно с куче. Някой, който ме иска като майка и аз имам компания и много добре знае какво причинява това на здравето и психиката. Такова лекарство е за душата и моето благополучие, когато гледам куче. И тогава аз също излизам всеки ден. Не обича да пътува сам. Толкова е самотно. Искам да посетя семейството си, без да се притеснявам, и искам да бъда част от събирания като кръщенета, потвърждения, сватби, рождени дни, коледни тържества и да се присъединя към пътувания, които са ми помолени, и искам да мога да си позволя прегледи при лекар, специалисти, офталмолог, евентуално очила, зъболекар. Искате ли да можете да купувате всякакви здравословни храни, като риба, бяло месо, плодове, зеленчуци и т.н. и т.н....твърде скъпо за нас, които живеем сами в Норвегия! Плащам почти същата сума наем за малкия си апартамент, в сравнение със семейство, което притежава апартамента си и плаща както кредита, така и наема! Норвегия е богата, но жителите за съжаление са бедни! Много и дълги опашки пред раздаването на храна в по-големите градове. Много пъти ми е свършвала и храна, и хигиенни продукти, и лекарства, защото за съжаление парите не достигат. Не мога да си спомня кога за последен път съм ял коледна храна или нещо подобно на Великден или на други празници! Избирах да си остана вкъщи за Коледа до 5 пъти, защото винаги ми липсваха коледни подаръци за някого. И винаги боли. Никой в семейството ми не знае това. Казах, че са ме поканили, никога не съм имал възможност да отида на такива доставки на храна, защото се чувствам като просяк и не струвам нищо като човешко същество, а също и защото докато растях, никога не съм имал някой, който да ме е учил, че мога да питам за това. неща. Научи, че никога не трябва да молиш другите за малко храна, питие или ябълка, защото това е просене. И все още е толкова дълбоко в мен, така че не мога да го направя. Бях много самотен като дете. Нямаше с кого да си играя, докато не се преместихме и бях на 10 години. Мама и татко ме обичаха, но млад и невеж. Те бяха трудолюбивите, което разбира се се отплати много впоследствие. Те бяха финансово стабилни и това помогна много както на мен, така и на братята ми и на децата ни, а сега и на правнуците, разбира се. Получих каквото исках и много повече. И съм толкова благодарна за това! Но не ме научи да разбирам емоциите или какво всъщност е животът и какво можеш да направиш, за да имаш вяра в себе си и да бъдеш доволен от себе си. Не помня почти нищо от живота си от преди да навърша 10 години.

Нито съучениците, учителите, нито децата в градините, нито персонала. От 4-ти клас нататък помня повече. Беше забранен, тормозен и осмиван. Защото бях затворена и много срамежлива. Щом никой друг не ме е наказал, значи съм го направил сам, несъзнателно! Днес, на 57 години, опознах себе си и разсъждавах много за себе си и средата около мен и сглобих част от пъзела си. Започнала съм и частна автобиография, като я чета все едно не съм я писала. Мислих ли малко, ами ако успея да напиша книга, да я издам? Правете пари. Когато децата ми бяха малки, исках да напиша приключенска книга. Обичах да чета приказки, за да пея с децата си. И бих искал да правя това и с внуците си. 2 момичета на 1 1/2 години и 2 1/2 години. Трябва да кажа, че бавно започнах да се надявам на по-добър живот, след като станах баба. Но.. сега тук имаше много. Не знаете какво да запазите тук и какво да вземете? окей Ако изтрия всичко тук сега, знам, че никога повече няма да вляза тук.

Това ми позволява да започна нов живот в добро здраве, да присъствам на моите деца и внуци, моите родители, моите братя, племенници, племенници и да мога да се свържа с най-добрия приятел на света, когото някога имах, когото провалих и когото много ми липсва. Всички, виждали са ме може би 2__3 пъти годишно. Понякога е минала повече от година. Родителите ми ме загубиха за много години. Знам, че са плакали, както и аз. Винаги се бореше с ужасно лоша съвест към всички останали. Затворих се в себе си и всички останали от живота си от преди около 12 години! Толкова е тъжно, че ТРЯБВА да имаш пари, за да оздравееш. Трябва да има пари, за да получи помощ за намиране на диагнози какво не е наред с един. Толкова е тъжно, че парите означават всичко, а не трябва да е така, ако някой иска да ми помогне, ще съм му много благодарен! Въпреки че сега се чувствам засрамена и унизена от себе си, питам за първи път в живота си: Ще ми/ще ми помогнете ли? И т.н. Хайди