Здравейте. Бих искал/а да се запиша за курс, за да науча силата на Манифестацията.

Законът на привличането

Идентифициране на моите блокажи. Самолечение. Искам да се преместя по-близо до децата си, които живеят на село. Там е толкова тихо и спокойно в сравнение с тук. Имам 2 дъщери и син, които обичам повече от всичко на земята! Те настояват да се махна от мястото, където живея сега, защото тук не е безопасно и не мога да се грижа за внуците си тук. И аз разбирам това много добре и напълно уважавам! Така че се грижа за тях в къщата им. Нека се забавляваме 😊.

Искам да бъда щастлива и силна и да мога да помагам на близките си с различни неща, както и на хора, които се борят с мисли, тревожност, гняв, зависимости, но не могат да излязат навън или да говорят със здравен персонал или други агенции, с които биха искали да се свържат, но не могат. Аз мога да бъда тази, която помага в такава трудна и уязвима ситуация. И без да се налага да таксувам. Помагала съм на хора преди с различни неща. Купувала съм и храна за някого, без да искам нищо в замяна. Спомням си, че това ми даваше добро и топло чувство и благодарност. С други, които хората гледаха с пренебрежение, поздравявах и можех да започна разговор. Ако имах пари в себе си, винаги давах стотинка. Нещо, което никога не съм забравяла, беше когато чух, че когато някой говори за мен и не си спомня или не знае името ми, го обясняваше така: Тя, която винаги се усмихва толкова мило и винаги казва „здравей“. О, нейно, да“, можеха да кажат хората тогава. Беше толкова трогателно да го чуя и трябва да кажа, че беше прекрасно чувство, че всъщност има някой, който ме е разпознал. Спомням си, че израснах с това. Това беше преди самата аз да потъна в провал. Винаги съм се грижила за кучета и преди. През последните 2 години все повече се замислям колко хубаво би било с куче. Някое, което иска да съм майка и да получавам компания и знае добре какво прави това на здравето и психиката ми. Грижата за куче е такова лекарство за душата и благополучието ми. А и излизам всеки ден. Не обичам да се разхождам сама. Толкова е самотно. Искам да посещавам семейството си, без да се тревожа, и искам да бъда на събирания като кръщенета, конфирмации, сватби, рождени дни, коледни тържества и да се присъединявам към пътувания, на които ме молят. Искам да мога да си позволя лекарски прегледи, специалисти, офталмолог, евентуално очила, зъболекар. Искам да мога да си купувам здравословна храна, като риба, бяло месо, плодове, зеленчуци и т.н. - твърде скъпо за нас, които живеем сами в Норвегия! Плащам почти толкова наем за малкия си апартамент, в сравнение със семейство, което притежава апартамента си и плаща както заем, така и наем! Норвегия е богата, но жителите ѝ, за съжаление, са бедни! Много и дълги опашки пред пунктовете за раздаване на храна в по-големите градове. Много пъти съм оставала без храна, хигиенни продукти и лекарства, защото за съжаление няма достатъчно пари. Не помня кога за последно съм имала коледна храна или нещо подобно на Великден или на други празници! Избирах да си стоя вкъщи по Коледа до 5 пъти, защото винаги ми липсваха коледни подаръци за някого. И винаги беше болезнено. Никой от семейството ми не знае това. Казах, че са ме помолили да си тръгна. Никога не съм могла да ходя на такива раздавания на храна, защото се чувствам като просякиня и не струвам нищо като човек, а също и защото, когато растях, никога не съм имала някой, който да ме е учил, че мога да искам неща. Научих, че никога не трябва да молиш другите да ти донесат храна, питие или ябълка, защото това е просия. И това все още е толкова дълбоко в мен, че не мога да се справя. Бях много самотна като дете. Нямах с кого да играя, докато не се преместихме и не навърших 10 години. Мама и татко ме обичаха, но бяха млади и невежи. Те бяха трудолюбиви, което, разбира се, накрая се отплати. Бяха финансово стабилни и това помогна много на мен, на братята ми и на децата ни, а сега и на правнуците ни. Получих това, което исках, и много повече. И съм толкова благодарна за това! Но това не ме научи да разбирам емоциите или какво всъщност е животът и какво можеш да направиш, за да имаш вяра в себе си и да бъдеш щастлив със себе си. Не помня почти нищо от живота си преди да навърша 10 години.

Нито съучениците, нито учителите, нито децата в детските градини, нито персоналът. От 4-ти клас нататък си спомням повече. Бях изключвана, тормозена и ми се подиграваха. Защото бях затворена и много срамежлива. Ако другите не са ме наказвали, значи съм го направила сама, несъзнателно! Днес, на 57 години, опознах себе си и размишлявах много за себе си и заобикалящата ме среда и сглобих част от пъзела си. Започнах и лична автобиография, която, когато я прочета, е все едно не съм я писала. Мислила съм малко за това, ами ако успея да напиша книга, да я издам? Да печеля пари. Когато децата ми бяха малки, исках да напиша книга с приказки. Обичах да чета приказки и да пея с децата си. И бих искала да правя това и с внуците си. 2 момичета, на 1 1/2 години и на 2 1/2 години. Трябва да кажа, че бавно започнах да се надявам на по-добър живот, след като станах баба. Но... сега имаше много неща тук. Не знам какво да запазя тук и какво да премахна? Добре. Ако изтрия всичко тук сега, знам, че никога няма да се върна тук.

Това ми позволява да започна нов живот с добро здраве, да бъда част от живота на децата и внуците си, родителите си, братята си, племенниците, племенничките си и да мога да се свържа с най-добрия приятел на света, когото някога имах, когото разочаровах и който много ми липсва. Всеки ме е виждал може би 2__3 пъти годишно. Понякога е минавало повече от година. Родителите ми ме загубиха преди много години. Знам, че са плакали, както и аз. Винаги съм се борила с ужасна съвест към всички останали. Затворих се в себе си и всички останали извън живота си отпреди около 12 години! Толкова е тъжно, че ТРЯБВА да имаш пари, за да можеш да се оправиш. Трябва да имаш пари, за да получиш помощ, за да откриеш диагнози за това, което не е наред с теб. Толкова е тъжно, че парите означават всичко, когато абсолютно не би трябвало да е така! Ако някой иска да ми помогне, ще бъда много благодарна! Въпреки че сега се чувствам засрамена и унизена от себе си, питам за първи път в живота си: Ще ми помогнеш ли/ще ми помогнеш ли? С уважение, Хайди