РУМЪНИЯ. ПРИЮТ НА РЪБА НА КОЛАПСА. 100 КУЧЕТА, КОИТО НЯМАТ КЪДЕ ДА ОТИДАТ.

Днес искаме да насочим вниманието ви към един от приютите в Румъния, за който научихме благодарение на хора, работещи на място. Място, което все още функционира – но само защото някой отказва да се предаде. Без реална подкрепа отвън този приют може просто да престане да съществува.

Повече от 100 кучета са под неговата грижа.

Няма екип от доброволци.

Няма финансова подкрепа.

Няма системна подкрепа.

Има Моника.

Моника е на 76 години. Наскоро претърпя операция на тазобедрената става, след като я счупи, докато хранеше животните като част от ежедневната си работа. Теренът на приюта е труден, неравен и непригоден, и се нуждае от спешни ремонти. Въпреки болката и физическите ограничения, Моника прави всичко възможно всеки ден, за да гарантира, че кучетата имат храна, вода и поне минимално чувство за сигурност. Единствената й помощ идва от племенника й.

Този приют работи на абсолютната граница на издръжливостта.

Всеки ден е баланс между „някак ще се справим“ и „утре всичко може да се срути“.

Липсват средства за храна, медицинско лечение, поддръжка на инфраструктурата и охрана на имота. Зимата задълбочава кризата – достъпът става по-труден, разходите се увеличават, а липсата на стабилна подкрепа означава, че сривът на това място е много реален сценарий, а не абстрактна заплаха.

Ситуацията се влошава от липсата на разбиране в местната общност. Вместо помощ, често има безразличие, а понякога и враждебност. Кучетата и една възрастна жена са оставени да се справят с всичко това почти напълно сами.

Ето защо стартираме тази кампания за набиране на средства.

Целта й не е „нещо допълнително“.

Целта й е да предотврати разрушаването на приюта и да му позволи да продължи да функционира.

Събираме средства за:

– храна за над 100 кучета,

– основни ветеринарни грижи,

– осигуряване и поддържане на територията на приюта,

– реална помощ за Моника, която носи тази тежест почти изцяло сама.

Както знаете, ние работим в Румъния и разбираме реалностите на работата в места като това. Знаем колко тънка е границата между оцеляването и закриването. Днес този приют се намира точно на тази граница.

Този призив не се отнася за далечното бъдеще.

Става въпрос за това дали това място ще съществува и утре.

Ако можете да помогнете – благодарим ви.

Ако можете да споделите това – това също е истинска помощ.

Защото тук времето е от значение.

Виждали сме убежища, които са били на ръба на срутване.

Виждали сме места, където храната, медицинските грижи, хората и надеждата са изчезнали.

И също така сме виждали какво се случва, когато много хора решат да не си отвръщат погледа.

Промяната не се случва чрез един велик жест.

Тя се случва чрез стотици малки решения.

Едно кликване. Едно дарение. Едно споделяне.

Всяко евро е истинска храна в чиния.

Всяко действие на помощ е още един ден, в който приютът може да продължи да функционира.

Всяко решение да „помогнем“ означава по-малко страх – за кучетата и за човека, който се бори сам за това място.

Всичко това е в нашите ръце.

Не в системата.

Не в офисите.

В хората.

Днес ви молим да използвате силата си още веднъж.

Защото тя наистина работи.

Благодарим ви предварително за всяко дарение и всяко споделяне.