Здравейте, аз съм Иван Ковач. Роден съм през 80-те години, което означава, че сега съм на възраст, в която започваш да се интересуваш повече от реклами за витаминни добавки, пробиотици и ортопедични матраци, отколкото от футбол.

Точно когато си помислих, че съм се примирил с факта, че най-щурото ми пътуване напоследък беше до Кауфланд, се роди идея. Мотор. Естествено.

Не, не планирам да ставам моторист гуру. Няма да си направя татуировка с пламък или кожено яке с череп. Нищо хардкор. Просто искам мотоциклет. Нищо твърде скъпо, до 4000 евро, просто за забавление. За душата. За малко усещане „жив съм“.

Защото реално погледнато, всички ние имаме някакво малко желание, което никога не се е сбъднало. Моето е с две колела, миризма на бензин и звук, който обръща тревогите на заден план.

Знам, че има по-важни неща. Няма драма, ако не можеш да помогнеш.

Но ако тази моя криза (извинете, втори пубертет) ви кара да се усмихнете или да почувствате състрадание и искате да ми помогнете да постигна това малко, но голямо нещо за мен, благодаря ви от сърце. Ако не, няма проблем. Реших акнето си сама, ще реша и това.

Благодаря за четенето. И ако споделите, ще можете да се повозите на мотор.