Не знам как да започна, може би "наистина в медиите". Ужасно се срамувам от себе си, защото в момента не мога да намеря друг начин, освен да помоля за милост, за помощ. Имам куче, което преди малко повече от седмица получи травма на предната кръстна връзка на дясното коляно. Тя се нуждае от операция, която би трябвало да струва около 2000 евро, но аз не съм я виждала от няколко години. Виждате ли, аз съм пенсионер по инвалидност, живея с майка ми, която също е пенсионер по инвалидност, и с баща ми, който е с напреднала форма на деменция (доказателствата за всички увреждания и заболявания мога да изпратя по-късно, бел. ред.) Не можем да си позволим старчески дом, опитваме се да се грижим за него, както можем, но рядко имам чувството, че успявам. Като я гледам как се мъчи, винаги ме връхлита гузна съвест, чувство за безпомощност, вина... виждате ли, затова пиша. Искам да подчертая, че не искам да възбуждам гузна съвест с объркания си живот, а само да помоля за помощ. Ако не се получи, разбирам, че човек не може да спаси целия свят, но думите не са коне.