Казвам се Емануела и пиша това писмо с голяма трудност, но и с искреност и надежда.

В този деликатен момент от живота си се сблъсквам със ситуация, която никога не бих си представила: реалната опасност да загубя дома си, единственото място, което представлява сигурност, стабилност и защита за мен и моето семейство.

През последните години направих всичко възможно, за да устоя, стискайки зъби и търсейки решения, но събития, по-големи от мен, направиха тази битка все по-трудна. Разходите се натрупаха, приходите вече не са достатъчни и тежестта на тази ситуация стана непосилна.

Домът не е просто покрив над главата: той е мястото, където се съхраняват спомените, където се намира убежище в трудни моменти, където се опитваме да започнем наново всеки ден. Да го загубя би означавало да загубя много повече от четири стени.

Ето защо днес смирено моля за помощ.

Всяка помощ, дори и най-малката, може да направи голяма разлика и да ми помогне да спечеля време, да си поема дъх и да намеря трайно решение.

Който не може да допринесе финансово, може все пак да ми помогне, като сподели тази молба или просто с една мисъл на насърчение: и това има по-голямо значение, отколкото може да си представите.

От сърце благодаря на всеки, който ще прочете тези редове, на всеки, който ще ми подаде ръка, и на всеки, който ще ми помогне да не се чувствам сама в този толкова крехък момент.

С благодарност и надежда,

Емануела