Баща ми, д-р Габор Симо, е 84-годишен пенсиониран кардиохирург.

В момента страда от деменция, болестта на Алцхаймер и Паркинсон, затова от един месец получава постоянна специализирана грижа и наблюдение в дома за възрастни хора на улица „Гергели“, поддържан от Столичната община.

Като лекар той е посветил целия си живот на служенето на другите. Работил е, наред с другото, в Детската клиника на улица „Тюзфото”, в Първа хирургична клиника на Софийския университет, в Института за продължаващо медицинско образование на улица „Саболч” (HIETE, OTE), в Министерството на социалното благосъстояние, както и във Фондацията за правата на пациентите и правото на медицински грижи. През последните 10 години от живота си, до пенсионирането си, той участва и в работата на школата за продължаващо обучение и докторантура към Факултета по ветеринарна медицина на Университета „Св. Иштван“.

Като съдов хирург той помогна на стотици хора да си върнат по-пълноценен и по-здравословен живот. По време на работата си в министерството той участва в реформата на тогавашната здравна система, като представител на правата на пациентите помагаше на уязвимите хора да отстояват правата си, а по време на работата си в университета допринесе за създаването на модерна докторска школа.

За мен обаче той не е преди всичко лекар, специалист или държавен служител.

За мен той е моят баща.

Общата месечна стойност на специализираната грижа в дома за възрастни хора, заедно с лекарствата, е 320 000 форинта.

Пенсията на баща ми е 236 000 форинта, така че всеки месец липсват 84 000 форинта за осигуряване на грижите.

В момента това е задача на съпругата ми Едит и на мен.

През последните 14 месеца не успях да си намеря работа, така че изразходвахме всичките си спестявания. Днес не само нашето собствено препитание е в затруднено положение, но и сигурността на грижите за баща ми е изложена на риск.

Ако не успеем да платим таксата за грижи, специализираната грижа за баща ми ще бъде прекратена.

Целта на дарителската кампания е да можем да му осигурим месечната разлика за една година, която възлиза на общо 1 008 000 Ft.

Знам, че това е много голяма сума.

Все пак вярвам, че много малки помощи заедно могат да означават надежда и сигурност.

Тъй като това е за по-тесен кръг от хора, в неделя вече пуснах кампанията за набиране на дарения на затворена страница, където посочих като цел само половината от сумата.

Ако обаче постъпи повече подкрепа от поставената цел, или ако грижите за баща ми вече не налагат използването на този фонд, знайте, че останалата сума ще бъде използвана за подпомагане на семейства, които, подобно на нас, се грижат за възрастни и болни близки в трудна ситуация.

С благодарно сърце благодарим за всяка подкрепа, споделяне и помощ.

Тамаш Симо и неговата съпруга Едит Симоне Комлоши, която е негова верна спътница във всичко