Намерих Атина по време на една нощна разходка в Атина, Метаксургио. Тя стоеше безсилна пред едно куче, което я лаеше, ужасно мършава и уплашена. Беше нещо като вселенски наставник, който я основаваше. Прибирах се вкъщи и реших да се поразходя още малко и да мина там, където никога не съм бил, а тя беше там, едва стояща. Не можех да си тръгна, грабнах я и се прибрахме вкъщи. Тя ми каза, че е в безопасност.

Тя има някакъв неврологичен проблем, никога не съм успявала да я изследвам за какво точно, но се препъва при ходене, не може да се изкачва, не може да яде от купичката, трябва да я храня с лъжица, не вижда правилно дълбочина. През януари й беше поставена диагноза FIP и все още се борим с нея. Също така има следи в червата, които приличат на лимфом. Ултразвукът е направен преди и след лечението на FIP и следата все още е там. Сега трябва да направим байопсия, за да разберем какво е това.

По принцип тя не е истинска котка, тя е бебе, моето бебе. Говори с мен и мърмори, когато не е съгласна с мен. тя е мила и винаги приветства хората, които идват, или бездомните котки, които идват за храна. Ние сме симбиоза, тя пътува с мен навсякъде, където отида - Англия, Франция, Албания, Гърция. Обича целувките и прегръдките. Тя спи с мен и винаги сме заедно.

Тук, в Гърция, заплатата е мизерия. Вече похарчих всичките си спестявания за лечението на FIP и съм без пари. Със заплата от 800 евро не ни достига до края на месеца, но не мога да си позволя да я загубя. Тя е светлината на живота ми, единствената ми причина да живея. тя е всичко, за което имам да живея в този живот, връзката ни е наистина силна и не мога да си позволя да я загубя. Ще ми трябват пари за байопсия, те струват 500 евро и повече, както и евентуално в най-лошия случай ще ми трябва химиотерапия... и аз просто отчаяно се опитвам да намеря начин да й помогна.