Намерих Атина една нощ, докато се разхождах в Атина, в квартал Метаксургио. Тя стоеше безсилна пред куче, което лаеше по нея – ужасно измършала и уплашена. Беше като някаква съдбовна среща, подсказана от Вселената. Връщах се към дома и реших да се разходя още малко и да мина през място, където никога не бях ходила, и тя беше там, едва се държеше на краката си. Не можех да си тръгна, хванах я и се прибрахме у дома. Тя разбра, че е в безопасност.

Има някакъв неврологичен проблем, никога не съм успяла да я тествам за какво точно, но се препъва, когато ходи, няма сили да се катери, не може да яде от купата, трябва да я храня с лъжица, не вижда добре дълбочината. През януари й беше поставена диагноза FIP и все още се борим с нея. Има и белег в червата, който прилича на лимфом. Направен е ултразвук преди и след лечението на FIP, и белегът все още е там. Сега трябва да направим биопсия, за да разберем какво е.

Тя всъщност не е просто котка, тя е бебе, моето бебе. Тя ми говори и мърмори, когато не е съгласна с мен. Тя е мила и винаги посреща с радост хората, които идват, или бездомните котки, които идват за храна. Ние сме в симбиоза, тя пътува с мен, където и да отида – Англия, Франция, Албания, Гърция. И тя обича целувки и прегръдки. Тя спи с мен и ние сме винаги заедно.

Тук, в Гърция, заплатата е мизерна. Вече изразходвах всичките си спестявания за лечението на FIP и съм без пари. С заплата от 800 евро не стигаме до края на месеца, но не мога да си позволя да я загубя. Тя е светлината в живота ми, единствената ми причина да живея. Тя е всичко, за което си струва да живея в този живот, връзката ни е наистина силна и не мога да си позволя да я загубя. Ще ми трябват пари за биопсията, искат 500 евро и повече, а в най-лошия случай ще ми трябва и химиотерапия... и просто съм отчаян да намеря начин да й помогна.