Здравейте!

С тежка сърце, но изпълнена с надежда, ви пиша. Който ни познава, знае, че с мъжа ми никога не сме се плашили от работата, но животът ни изправи пред големи изпитания през последните години. По време на Covid всичките ни спестявания и мечти изчезнаха, но ние се изправихме и продължаваме да се борим.

Сега обаче не моля за себе си, а за родителите си. Сърцераздирателно е да виждам как двама души, които цял живот са работили за мен, сега в напреднала възраст и въпреки болестите си се борят с несигурността. Заради ипотечен кредит загубиха дома си и сега се опитват да оцелеят в скъп наем, докато здравето им вече не им позволява да работят на пълен работен ден.

Имаме малко земя, която ще им дадем, за да имат къде да си почиват. Мечтаем за тях само една малка, топла, сигурна къщичка с лека конструкция там. Място, където да не се страхуват от началото на следващия месец.

Моля те, ако можеш, помогни с малко, за да засияят отново очите на родителите ми и да не бъдат затъмнени от грижи и болести през пенсионните им години. Всяко споделяне и всеки лев е като прегръдка за тях. Благодаря, че прочете! 🙏

(Родителите ми не знаят за дарителската кампания, затова не съм публикувала снимки, но с удоволствие ще споделя снимки в лично съобщение или ще отговоря на всякакви въпроси.)