ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ 📣🔴

Този текст е плод на умора, която не е само физическа — тя е и емоционална.

Проектът „Баба и Патиняс“ не е сдружение, нито организация с публична или частна подкрепа.

Аз съм обикновен човек, с работа, със сметки за плащане, като всеки друг. Но с сърце, което преди време реши да прегърне и обича онези, които никой не иска.

Този проект е МОЙ. САМО МОЙ И ТЕХЕН!!!

Спасявам. Правя CED (улавяне, стерилизация и връщане). Грижа се за улични колонии.

Често приютявам животно, знаейки, че има 1% вероятност да бъде забелязано от сърцето на някое семейство. И въпреки това го приютявам. И остава едно, остават две… и така нататък. Любовта ми към тях е безкрайна. Но пространството е ограничено: то е физическо и ОГРАНИЧЕНО.

НЯМАМ ПРИЮТ!

Ходя при ветеринаря, давам лекарства, храна, галя колкото мога и се опитвам да намеря най-добрите домове.

Мисля, че малцина осъзнават отговорността и всеотдайността, които изисква да се ангажираш с такава кауза. Социалният живот практически изчезва. Времето престава да съществува... 

А логистиката? Почти никой не си представя — а много хора дори не се опитват да разберат.

Знам: за мнозина тази кауза е незначителна и не струва нищо. Но за мен струва всичко.

И дали ще повярвате или не: животните ме спасиха от дълбока депресия, от патологична скръб.

Би било лицемерно, ако не кажа, че благодарение на тази „почти терапия“ се чувствам по-добре и по-малко тъжна, когато си спомня, че имам увреден слух. Мразя тази „почти фраза“, но тя е истина и скоро ще остана напълно глуха. Единствените 30%, които ми остават, ще изчезнат. Знам го. Но знаете ли, с тях не е нужно да чувам или да говоря. Разбирате ли? 

Ако днес съм тук, дължа го на тях.

Изпитвам огромна емоционална болка, когато науча за животно, което страда, и не мога да помогна. А хората не разбират, че това е, защото НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОМОГНА. Да кажа „не мога“ ми разбива сърцето, не ми дава да спя, кара ме да се чувствам, че съм се провалила — че съм го ИЗОСТАВИЛА — дори и да не съм го направила.

Знаете ли колко е трудно това?

И има болки, които остават завинаги. Мъката от загубата на бебе, което кърмя, след като дни наред се опитвам да го спася, е непоносима. Това са сенки, които ОСТАВАТ. 

Смъртта на всяко животно, дори когато е направено всичко възможно, дори когато се боря докрай, ни разрушава малко отвътре.

Не е само скръбта за загубения живот – това е вината, неудовлетворението, чувството на безсилие, което остава.

А когато трябва да приспивам животно? Правя го само когато болката надделява над живота. Днес си спомням всеки един от онези, които вече си отидоха. И аз винаги бях с тях. Те не отлетяха сами. Аз бях там. За щастие не бяха много. Но бяха достатъчно. Те бяха ЖИВОТИ. 

Всичко е толкова трудно. Трудно е да се справиш с това, а също и да го преглътнеш. 

И когато ми казват:

 „Трябва да приютиш, трябва да направиш нещо...“

Истината е, че вече правя всичко, което мога. Мислили ли сте за това?

И има нещо, което трябва да кажа без страх:

Уличните животни са отговорност на ВСИЧКИ!

Когато едно животно пресече пътя ни, то е „наше“ също.

Да очакваме, че някаква асоциация, приют или „някой“ ще реши проблема, е най-лесното. Но не е ПРАВИЛНО. ВСИЧКИ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ.

По-лесно е да прехвърлим отговорността на другите. Това е вярно. 

Но промяната настъпва, когато спрем да чакаме „героите“... и решим да бъдем ЕДИН.

Знам също, че има хора, които ме познават, които подкрепят този проект и които го обичат толкова, колкото и аз. И знам, че помагат винаги, когато могат — със солидарни действия, със споделяне, с дарения. 

💸 Даренията на хората, които вярват в тази мисия, колкото и малки да са, са това, което поддържа този проект жив.

И, моля, разберете също: получавам десетки съобщения и коментари на ден.

Не успявам да прочета или да отговоря на всичко. Не е от липса на желание — а от липса на време през деня.

💛 Благодаря от дъното на сърцето си на всички хора, които вярват в този честен, достоен и изпълнен с любов проект.

Благодаря на тези, които подкрепят, които споделят, които разбират, които даряват, които са тук — по всички възможни начини.

💌 За дарения: 

MBWAY: 938067057; 

NIB: PT50004587194032360549466; 

IBAN (Revolut): LT543250056754181505; 

PayPal: https://www.paypal.me/martaavo?locale.x=pt_PT 

💌 За дарения в натура: 

Депаразитни средства: Advocate, AdTab или Credelio (за кучета и котки), Milbemax (за бебета и възрастни), Strongid (за бебета), Frontline спрей; 

Пясък. Храна. Пастети. Покривала. Чанти за боклук. Компреси. Пелени. 

Има толкова много неща, които можете да предложите, ако желаете. Ако искате, изпратете лично съобщение, за да улесните процеса. 

С любов,

Марта Баба - Баба и Патиняс-.