Аз съм Славянка Асенова, на 62 години, и се обръщам към вас с голяма надежда, че ще ми помогнете да събера средства за моето лечение в Турция – операция на гръбначния стълб и трансплантация.Не ми е лесно да моля за пари за стволови клетки и знам, че светът вече е потънал, но също така знам, че все още има добри хора на тази земя и че те могат да ми помогнат. От толкова много години се боря с това. През последните 24 години съм претърпяла осем операции. Страдам от Паркинсон и имам имплантирани генератори и в двете полукълба на мозъка си, за да мога да се движа, да говоря и т.н. Всеки, който е запознат с това заболяване, знае какво е то. Става въпрос за това, а в допълнение към това имаме и разрушаване на твърдата мозъчна обвивка на гръбначния мозък. Именно затова претърпях тези ужасни операции, но нищо не е помогнало през последните 15 месеца, откакто ме оперираха. И не мога да се движа, съм в инвалидна количка, моля, помогнете ми да се изправя на крака, да стъпя на земята, не съм излизал навън от 15 месеца, не знам какво е времето навън, сам съм, затворен между 4 стени, никой... Хората станаха много зли, вече никой не иска да помага на никого, а най-лошото е, че първо те отхвърлят свободно, ако искаш някого, както се случи с мен, първо ме отхвърлиха, роднините ми и семейството ми ме настаниха в дом за възрастни хора, но там беше истински ад на земята. И нямате представа какво изтърпяват възрастните хора в тези... И стотици страници да пиша, ако сте решили да ми помогнете, ще ми помогнете, а ако не, няма да ми помогнете, затова оставям всичко във вашите ръце, преди всичко в ръцете на Бога, в ръцете на Бога, не знам дали Той е този, който е и влива милост и любов в сърцата на хората, моля ви, добри хора, помогнете ми, ще бъда безкрайно благодарен и ще очаквам с нетърпение вашето решение и ще подготвя кофата си и заминаването си. Благодаря ви за разбирането и за това, че отделихте време да изслушате историята ми. Въпреки че има много за писане, опитах се да ви разкажа малко за себе си. Тъй като белите хора не са един или двама, не мога да напиша реч. Това е написано и на микрофона, и може би затова има толкова много правописни грешки, за които ви моля да ме простите. Нека сте живи и здрави, благословени от Бога, и нека никога не се налага да просите пари като мен за здраве, и нека здравето, радостта и щастието бъдат ваши спътници до най-дълбоките нива. Нека бъдете благословени в пълна степен. П.С.:

П.С.: Нека се радвате на добро здраве, много щастие и много любов до старост. Усмихвайте се колкото можете, защото ден без усмивка е загубен ден. Бъдете щастливи, всички, които обичате, и тези, които ви обичат. Нека Бог ви пази от всяко зло. Поздрави, д-р Славянка.