Как стигнахме дотук...

Напуснах постоянната си работа през 2016 г.

Заминах за Гърция, за да помагам на бежанците, и останах там. Сега, след всички тези години, се връщам в Швеция и се сблъсквам с трудности и се нуждая от спешна помощ.

Здравословното ми състояние е много лошо и изпитвам постоянна, ужасна болка в гърба и коленете. Имах трудности да си намеря работа тук през 2023 г., когато взех решението да остана в Швеция, въпреки образованието и опита си. Резултатът беше, че финансите ми се сринаха, тъй като шведската система за безработни и болни е катастрофална. Вече две години се боря и реших да не стигам до съдебни изпълнители, а също и да се справя с болката и да си намеря работа.

Успях, намерих работа и все още не съм при съдебния изпълнител.

Но болката, която изпитвам, понякога е непоносима и ми е все по-трудно да ходя. Почти не спя, което води до чувство на постоянна умора. Въпреки това сърцето и мислите ми все още са с всички бежански деца, на които посветих десет години от живота си, но тъй като вече не мога да пътувам до Гърция, сега просто изпращам от време на време няколко новини и няколко кутии с провизии. Сега основният ми приоритет е да не остана без дом, да не се озова при съдебните изпълнители или да не се разболея толкова, че да не мога да ходя изобщо... затова осъзнах, че трябва да потърся помощ.

Имам едно нещо, което е почти най-важното, което притежавам, и това е кола. Модел от 2016 г. Взела съм и заем за нея и се страхувам да не я загубя. Без кола не мога да стигна никъде, дори до работа... Всеки месец гася пожари и енергията ми започва да се изчерпва.

Не така си представях последните си години преди пенсиониране; сега съм на 62 години.

АБСОЛЮТНО всяка малка финансова помощ би ми била от полза сега и, разбира се, ще докладвам за нея.

Благодаря ви, че прочетохте дотук / ЕВА