Това не е просто апартамент. Това е моето място.

Това е апартаментът, който прадядовците ми получиха след Втората световна война в замяна на имуществото, което оставиха във Вилнюс. Именно моят прадядо е проектирал парка, който се намира наблизо, оставяйки своя отпечатък в това пространство, точно както цялото поколение на моето семейство е оставило своя отпечатък в този апартамент.

Тук са израсли поколенията. Тук са живели прародителите ми, баба ми и дядо ми, майка ми, братята ми, а по-късно и дъщеря ми. Тук съм учила, празнувала, играла карти с баба ми и слушала истории за отминалите времена.

За мен корените, семейството и наследството са най-важни. В този апартамент все още има много спомени – не само от Вилнюс, но и от прародителите и бабите и дядовците ми. Всяка мебел, всяка картина призовава спомени за преживените заедно моменти.

През годините аз и съпругът ми се грижехме за баба и дядо – бяхме до тях почти до самия край. Съпругът ми, с когото съм от началното училище, от над 30 години, беше за тях нещо повече от внук. Именно с нас прекарваха най-много време – с карти, разкази, разходки.

Винаги се говореше, че апартаментът ще остане в семейството. Днес обаче ситуацията изглежда по-различно. Чичото, синът на баба и дядо, който формално ги наследи, като 18-годишен замина в чужбина и там си уреди живота. Сега е на над 60 години и само отскачаше в семейния апартамент. Самият той открито казва, че не чувства никаква връзка с него, нито спомени. Затова реши да го продаде – защото не му е нужен.

Аз обаче не мога да се примиря с мисълта, че това място – пълно с семейни спомени, спомени и история – може да бъде загубено. Затова с мъжа ми искаме да изкупим апартамента от чичо и да го запазим в семейството, както винаги се е говорело, че ще бъде.

Чичо ни даде възможност да изкупим апартамента. За съжаление, имаме много малко време за това, само няколко месеца.

Затова моля за помощ.

Това не е инвестиция в стени и тухли. Това е инвестиция в паметта, в наследството и в продължителността на семейната история.

Всяко дарение е камъче към това апартаментът да не бъде загубен. Помогнете ми да спася мястото, където бие сърцето на моето семейство.

От цялото си сърце ви благодаря.

Агнешка