Не мислех, че някога ще се наложи да го направя, но ето ни тук…

Аз съм самотна майка, на 29 години, и се намирам във финансово затруднение. Думите са казани, сега нека ви обясня как стигнах дотук.

Основната причина за финансовите ми проблеми е, че винаги съм искала да поставям щастието на семейството си над всичко останало, дори и да се лишавам от нещо, за да ги зарадвам. Само че стигнах до етап, в който това ме постави в толкова затруднено положение, че не спя нощем, а всеки ден имам коремни болки от мисълта, че съдебните пристави ще почукат на вратата ми... Всеки ден ме обземат мрачни мисли, понякога дори и трите ми деца не успяват да ги изгонят от главата ми, въпреки че бих дала всичко за тях. Но си казвам, че за мен би било по-лесно, че не искам такъв живот за децата си. Искам да им изградя бъдеще, но не съм в състояние да го направя, сълзите ми имат горчив вкус, вече не знам какво да правя.

Ето защо това е последното ми послание в бутилка, никога не моля никого за нищо, но вече нямам избор. Ако искам да видя децата си как растат, трябва да потърся помощ, защото иначе няма да се справя.

Към вас, които четете това съобщение, дори и малка дарение ще отнеме огромно бреме от сърцето ми и ще ви бъда благодарна до края на живота си. Знам, че това са само думи, но това е всичко, с което разполагам днес – вечна благодарност към вас.

Благодаря ви от името на една майка, която се намира в мрак и се надява да види искрица надежда.