Не мислех, че някога ще ми се наложи да го направя, но ето че се случи...

Аз съм 29-годишна самотна майка с финансови затруднения. Думите са налице, а сега нека обясня как стигнах дотук.

Основната причина за финансовите ми затруднения е, че винаги съм искала да поставям щастието на семейството си над всичко друго, дори това да означава да се лишавам от себе си, за да им угодя. Но стигнах до етап, в който това ме постави в такова затруднение, че не мога да спя нощем, стомахът ми се свива всеки ден при мисълта, че съдебните изпълнители ще почукат на вратата ми... Всеки ден ме спохождат мрачни мисли и понякога дори трите ми деца не могат да ги изкарат от главата ми, въпреки че бих дала всичко за тях. Но си казвам, че така ще ми е по-лесно, че не искам този живот за децата си. Искам да изградя бъдеще за тях, но не мога, сълзите ми имат горчив вкус, вече не знам какво да правя.

Затова ето една последна бутилка в морето, никога не съм искала нищо от никого, но вече нямам избор. Ако искам да видя децата си пораснали, трябва да поискам помощ, защото ако не го направя, няма да се справя.

На всички вас, които четете това съобщение, дори и малко дарение би свалило огромна тежест от сърцето ми и бих била благодарна цял живот. Знам, че това са само думи, но това е всичко, което имам днес, вечна благодарност за вас.

Благодаря ви от една майка в мрака, която се надява да види искрица надежда.