Здравейте,

Казвам се Даниел, от Полша съм и през последните 25 години живея между медицински досиета, посещения в спешното отделение и припадъци.

Също така съм баща, фрийлансър и човек, който просто иска да бъде до децата си, без да се страхува какво може да направи сърцето му след това.

Всичко започна през 1999 г. Бях тийнейджър и припадах в училище, а чувах:

„Ти си млад – просто е стрес.“

„Вероятно преувеличаваш.“

„Не изглеждаш болен.“

Никой не ми вярваше. Повече от десетилетие живеех с пристъпи на замайване, сърцебиене без причина и моменти, в които всичко просто изчезваше.

През 2010 г. нещата се влошиха – загубих съзнание на работа, а след това отново в спешното отделение.

Този път ме свързаха с кардиомонитор — и той засякъл нещо, което никой не беше забелязал преди:

пълно спиране на сърцето, многократно.

Бяха ми поставили диагноза синдром на болния синусов възел и същата година ми поставиха първия ми пейсмейкър.

Оттогава последваха още диагнози:

• Синдром на тахи-бради
• Суправентрикуларни аритмии
• Атриовентрикуларна реентри тахикардия (AVNRT)
• Вазовагална синкопа
• АВ блокади → пълно обновяване на пейсмейкъра през 2018 г.

Въпреки апаратната поддръжка, симптомите ми никога не изчезнаха напълно. В момента се изследвам за комплексна сърдечно-съдова автономна дисфункция — състояние, при което нервната система не успява да регулира сърцето и кръвното налягане.

С прости думи?

Припадам. Често.

Само през миналата година: над 50 епизода на внезапна загуба на съзнание.

Някои дни съм добре — други дни припадам, докато се качвам по стълбите или стоя прекалено дълго в кухнята.

Ръководя едноличен бизнес, защото никой няма да наеме човек, който губи съзнание без предупреждение.

Въпреки това работя. Опитвам се да бъда родител. Опитвам се да бъда нормална — дори когато тялото ми не е.

Но това състояние прави това почти невъзможно. Всеки ден е борба, а в момента борбата е в застой — защото не мога да си позволя следващите стъпки.

В момента събирам средства, за да покрия разходите за решаващ цикъл от диагностични изследвания:

• Тестове на вегетативната нервна система – 600 евро
• Външен ЕКГ/монитор за събития за един месец – 120 евро
• Консултации със специалисти (минимум 3) – 450 евро
• Медицински консумативи (компресионно облекло и др.) – 100 евро
• Пътувания до клиники – 100–150 евро

➡️ Обща необходима сума: ~1300–1400 евро

Тези разходи не са по избор. Те са необходими, преди да мога да се подложа на евентуална кардионевроаблация или подобни коригиращи процедури – първият реален шанс за лечение на причината, а не само за овладяване на симптомите.

Вече съм покрил половината от сумата с това, което мога. Сега моля за помощ, за да запълня разликата.

Защото може би някой тук е преживял нещо подобно.

Или може би някой иска да даде тласък на един непознат.

Дори и да е само една мила дума или споделяне — това има значение.

Уморен съм. Но не съм приключил.

Благодаря, че прочетохте дотук — само това има значение.