Неразказани истории.

Този документален филм възникна естествено от театрално представление, което започна като творчески уъркшоп с група млади актьори. По време на този процес участниците написаха и изиграха истории, вдъхновени от собствения им живот и лични травми, създавайки произведение, което беше едновременно автентично и дълбоко лично.

Участието ми започна неочаквано. Един от колегите ми, който беше част от актьорския състав, каза на всички, че ще снимам репетиция – без дори да ме попита първо. В началото гордостта ми ме накара да се колебая, но в крайна сметка реших да се появя с камерата си. В края на репетицията, докато събирах оборудването си, осъзнах нещо неоспоримо: всеки има нужда историите му да бъдат чути.

Четиринадесет истории – четиринадесет късометражни филма. Проектът се намира на пресечната точка между киното и театъра, съчетавайки наблюдателен документален подход с изразително, артистично разказване. Всяка история е самостоятелно произведение със собствен тон, стил и атмосфера. Заедно те образуват мозайка от лични разкази, свързани от общо колективно преживяване.

Този проект е изцяло независим, движен от лична инициатива и енергията на група млади хора от града. Тяхното участие донесе свежа перспектива и искреност, които оформиха както творческия процес, така и крайната идея на филма. Работата извън традиционните производствени структури предложи пълна артистична свобода, позволявайки на всеки да експериментира, да поема рискове и да се учи чрез практиката. Резултатът е колективно усилие, което отразява гласовете, преживяванията и издръжливостта на едно ново поколение, което намира своето място чрез изкуството.

Почти сме готови. Но се нуждаем от вашата помощ , за да го завършим. Благодарим ви!