Аз съм Мохамед Ахед Зияра, на 23 години, и живея в Газа със своето осемчленно семейство. В момента сме в капан в разгара на безмилостна война, сред развалините на домовете, липсата на храна, недостига на вода и несигурността.

Всеки ден, който преживяваме, е чудо.

Всеки изминал момент ни се струва, че може да е последният.

Прекарваме цели дни без храна, разчитайки на малко сух хляб или негодна за пиене вода, само за да оцелеем. По-малките ми братя и сестри си лягат, плачейки от глад, а аз не мога да направя нищо друго, освен да плача тихо.

Къщата ни е повредена, източникът ни на прехрана е напълно прекъснат и нямаме никакви средства за оцеляване, освен милостта на другите.

Нямаме лекарства или мляко за децата си и дори не можем да си позволим свещ, за да осветим мрака, в който живеем.

Живеем в постоянен страх от бомбардировки, глад, болести и загубата на близки хора във всеки един момент.

Всичко, което искаме, е шанс да живеем... просто да живеем.

 Възможност да нахраним децата си, да лекуваме болните си, да се предпазим от студа и страха и да живеем с достойнство като останалата част от човечеството.

Днес се обръщам към вас от дъното на сърцето си с молба да ни подадете ръка.

Вашето дарение, колкото и малко да е, може да спаси семейството ми от бавна смърт.

Бъдете с нас и не ни оставяйте сами в този ад.

Дарете сега чрез линка и ни помогнете да оцелеем.