Прабаба ми ни остави земята си – парче земя, което обичаше с цялото си сърце. Това беше нейният подарък за нас – място, където семейството ни да може да расте и да процъфтява. През 2004 г. майка ми, трудолюбива жена, която сама отглеждаше четири деца, започна да строи къща на тази земя – дом, който искаше да бъде нейното наследство. Но тя беше разочарована отново и отново: строителите взеха парите й, оставиха полузавършени стени и изчезнаха. Тя никога не успя да види къщата завършена.

Аз поех нейната мечта, решена да довърша това, което тя беше започнала. В продължение на повече от 6 години аз и партньорът ми вложихме всичко в нея – спестяванията си, енергията си, надеждата си. Но къщата беше в ужасно състояние: зле построена, разпадаща се на места, което ни принуди да я съборем и да я построим наново. Всяка крачка напред беше две крачки назад. После дойдоха и нарастващите разходи – материалите, които бяхме предвидили в бюджета си преди години, сега струват двойно, тройно повече. Чувства се като безкраен цикъл, от който не можем да избягаме.

Сега, с новороденото ни дете, залогът е по-висок от всякога. Мястото, в което живеем, не е наше, а собственикът скоро се връща. Няма да имаме къде да отидем. Емоционално и физически сме на ръба. Ужасявам се, че това ще раздели семейството ми. Тази къща не е просто стени; тя е нашето минало, нашето бъдеще, нашето всичко.

Имаме нужда от 25 000 евро, за да завършим най-необходимото: солиден покрив, врати и прозорци, за да стане обитаема. Всеки долар ни приближава към нанасянето и избягването от този кошмар.

Вашата помощ не е само за тухли и хоросан – тя дава на едно семейство шанс да се възстанови, да почете майчината любов и да спази обещанието си към миналото. Дори 5 или 10 евро означават всичко за нас. Моля, станете част от нашата история.