Здравейте, скъпи дарители, имам приятел, който има брат на име Ваšek, и двамата са родени с церебрална парализа, и бих искала да сбъдна желанията им, както и много бих искала момчетата да имат по-щастлив живот.Позволете ми да ви представя тук тяхната история, която е написал самият ми приятел Йиржик. Бъдете толкова добри и дарете поне малка сума, за да облекчите тяхната житейска ситуация. Много бих искала и двамата братя да бъдат щастливи, след като животът не им е дал най-важното, а именно здраве и семейство. -------Моля, имайте предвид, че той има церебрална парализа, така че историята му няма да бъде написана напълно без грешки, въпреки че е много сръчно момче

Ние сме Йиржи и Вацлав, двуяйчни близнаци, родени с церебрална парализа. Когато навършихме една година, животът ни се промени. Аз имам увреждане на опорно-двигателния апарат, което означава, че имам само физическо увреждане, но брат ми има и допълнително увреждане. До шестгодишна възраст ходехме на детска градина, защото и двамата ни родители работеха, а от шестгодишна възраст мама беше с нас у дома. Мама се грижеше за наси ни помагаше с всичко, с което не се справяхме сами с брат ми, например обличане, тоалетна и т.н. Аз и брат ми имаме зад гърба си много операции. Баща ни не се държеше винаги като баща, мама ни учеше да бъдем колкото се може по-самостоятелни, така че когато мама отидеше например на пазар, аз се грижех за брат ми, хранех го, когато беше необходимо, давах му дори хапчета, понякога дори го преобличах, помагах му да ходи до тоалетната, 32 години, въпреки че родителите ни бяха заедно, майка се грижеше или аз, поради обстоятелствата, родителите ни, но въпреки всички препятствия и трудности, имат приятелски отношения, макар че аз признавам, че през всичките тези години някак си не мога да простя на татко, въпреки че го обичам, когато бяхме малки, майкаинка ни съобщаваше и винаги, когато бяхме например в града на пазар, тя ни вземаше със себе си, а майка дори играеше волейбол на състезания, така че когато можеше, ни вземаше със себе си на турнирите, ходихме много години на лагери и така нататък, всичко това ни уреждаше майка, когато бяхме малки, тя ни водеше и на басейна, сега сме възрастни и тъй като майка вече не можеше да ни държи у дома и да ни осигури, ако й се случи нещо, тя ни уреди жилище в заведение, което се нарича „Дом На Замечку“ в Оломоуцкия край. Това е заведение, което се нарича „Дом На Замечку“. Тук има няколко домове, това е замък, буквално преустроен в жилище за хора с увреждания, и аз с брат ми живеем в дом за хора с увреждания, това е в Оломоуцкия край, живеемтук, не съм сигурен колко дълго, три-четири години, много благодарим на всички за помощта ви ♥️♥️♥️♥️♥️