Здравейте, скъпи дарители Имам приятел, който има брат Васек, и двамата са родени с церебрална парализа, и бих искал да изпълня желанието им и бих искал момчетата да имат по-щастлив живот.Позволете ми да сложа тук тяхната история, която е написана от самия ми приятел Иржик.Моля, бъдете така добри и допринесете поне с малка сума, за да улесните житейската им ситуация. бих искал да направя двамата братя щастливи, когато животът не им е дал най-важното, а именно здраво семейство. -------Моля, обърнете внимание, че той има церебрална парализа, така че историята му няма да бъде написана напълно без грешки, въпреки че е много умно момче.

Ние се казваме Иржи и Вацлав ние сме двама яйцевидни близнаци, родени с детска церебрална парализа, когато бяхме на една година, така че животът ни се промени аз имам увреждане на опорно-двигателния апарат, което означава, че имам само увреждане аз съм инвалид, но брат ми има допълнително увреждане в момента до шестгодишна възраст ходехме на детска градина, защото и двамата родители работят почасово, а от шестгодишна възраст майка ми беше вкъщи с нас майка ми се упражняваше с нас и ни помагаше за всичко, с което не можехме да се справим аз и брат ми например обличане тоалетна и т.н. аз и брат ми сме имали множество медицински операции баща ми не винаги се държеше като баща майка ми ни научи да бъдем възможно най-независими, така че когато мама отиваше да пазарува, аз се грижех за брат ми хранех го, когато давам му и хапчета и не се налагаше да го преобличам, за да отиде на ясла и му помагах в продължение на 32 години, дори когато родителите ми бяха заедно, за него се грижехме аз или майка ми. Признавам си, че през всичките тези години не мога да простя на баща си, въпреки че го обичам, когато бяхме малки, майка ми ни разказваше новините и винаги, когато бяхме в града и пазарувахме, тя ми се сърдеше или майка ми дори играеше волейбол състезателно, така че когато можеше, ни водеше на турнири и ходехме на лагери и така нататък в продължение на много години, така че мама организираше всичко това за нас, когато бяхме малки, така че ни водеше на басейн сега сме възрастни и понеже мама не можеше да ни води повече за да ме задържи вкъщи и за да е сигурна, че ако нещо се случи с нея, тя ни уреди да живеем в едно заведение, наречено дом Na Zámečku в област Оломоуц. до жилище за хора с увреждания и брат ми и аз живеем в дом за хора с увреждания той е в региона на Оломоуц живеем тук не съм сигурна колко време три четири години много ви благодаря на всички за помощта ♥️♥️♥️♥️♥️