Казвам се Ейнар и съм роден като второ дете в семейство от пет души.

Откакто се помня, живея с тревожност и почти ирационален страх от болести. Още от детството си се тревожех за здравето си — въобразявах си болести, които нямах, и винаги се страхувах, че може да се случи нещо ужасно. Иронично, този страх сега се сбъдна.

Когато бях на 18 години, напуснах дома след конфликт с доведения ми баща, който имаше проблеми с алкохола. От този момент нататък трябваше да науча какво означава наистина независимостта – да започна от нулата и да се опитам да си изградя живот сам. През годините имах моменти на спокойствие и моменти на борба, но винаги носех в себе си копнеж за стабилност, простота и тих живот близо до природата.

Сега съм на 35 години. След много грешки и лоши решения най-накрая започвах да възстановявам живота си – до юли, когато ми беше поставена диагноза хориоиден меланом, рядка и тежка форма на рак на окото.

В момента ракът не се е разпространил извън окото ми, но тази диагноза промени всичко. В момента се лекувам и правя всичко възможно, за да остана надеждна и силна.

Това пътуване беше едновременно смиряващо и пробуждащо. Животът в несигурност ме накара да видя живота по-ясно – колко е крехък и колко е важно да се държиш за надеждата, дори когато е трудно.

Никога не съм си представяла, че един ден ще се окажа в ситуация, в която ще трябва да потърся помощ, но ето ме тук – опитвам се да възстановя живота си, стъпка по стъпка.

Ако сте отделили време да прочетете историята ми, съм ви дълбоко благодарна.

Вашата подкрепа – било то чрез дарение или просто чрез споделяне на тази страница – означава повече, отколкото мога да изразя с думи. Тя ми дава надежда, че мога да се възстановя, да си възвърна силите и да живея по-спокоен, по-здравословен и по-смислен живот.

Благодаря ви от дъното на сърцето си, че прочетохте, че се интересувате и че вярвате, че всеки живот заслужава втори шанс.

С благодарност,

Ейнар