Здравейте, скъпи благодетели!

Бих искала да започна оттук с прослава на Господ Бог, Мария и Свети Йосиф, както и на всички наши Ангели-пазители и Архангели на нашето Семейство за целия ни живот и за всички Благословения, които сме получили от тях чрез Ангелите в човешка плът тук, на земята.

Слава на Бога!

В началото исках да напиша, че съм наясно, че тук се организират дарения за много болни хора/деца/семейства и през целия си живот имах проблем да моля други хора за помощ или подкрепа, но дойде такъв момент в живота ни, че стигнах до заключението, че все пак Господ действа чрез Своите Ангели на земята, които са хора с добри сърца, и че тъй като наистина честно признавам, че сами не можем да се справим, може би все пак си струва да се осмелим и да споделим историята на нашия живот :) така че....

В началото исках да ви разкажа малко за нашето семейство :)

Ние сме 9-членно семейство от Краков, аз, Вероника, съм на 39 години, съпругът ми Карол е на 42 години и имаме 7 сина: Габриел Йозеф – 13 години, Давид Йозеф – 12 години, Максимилиан Йозеф – 11 години, Доминик Йозеф – 9 години, Игнаций Йозеф – 7 години, както и близнаците Антони Йозеф и Йозеф Михал, които са на 5 години.

Както вероятно вече сте забелязали, скъпи ангели, всичките ни деца имат Йозеф за второ име, а едно от тях – за първо. Да. Патронът на нашето семейство е Свети Йозеф, когото избрахме още преди 13 години. И именно на Свети Йозеф дължим всички чудеса в живота ни, както и това, че след много премеждия все още сме едно семейство.

Нашето житейско приключение започна през 2011 г., когато аз и съпругът ми Карол застанахме пред олтара :)

Съпругът ми е от многодетно семейство от Мазури, аз съм от Краков, имам само една по-малка сестра, а се запознахме във Варшава на работа (много хора се смеят, че това е почти по средата на пътя).

Скоро след това на бял свят се появиха нашите любими синове, съпругът ми работеше и продължава да работи, а аз от 13 години се грижа за децата, които се нуждаят от емоционална и възпитателна подкрепа, както и от консултации, тъй като няколко от тях имат решения за необходимост от специално образование и други дисфункции, а възпитателният процес протича с по-бавно темпо, тъй като всяко от тях се нуждае от индивидуален подход, грижа, всеотдайност, а все пак ние сме едно семейство, така че по силата на обстоятелствата често денонощието не е достатъчно, за да излезем или да отидем някъде с цялото семейство.

Най-трудно обаче за момента се оказа жилищната ситуация, където през 2017 г. дойдохме по покана след смъртта на моята любима баба да заживеем при дядо ми, за да се грижим за него до смъртта му, която настъпи през 2021 г. Площта, която ползваме, е 64 кв.м. Къщата е от 70-те години, покривът няма изолация, не е топлоизолиран, а от есента до пролетта излиза влага и всъщност всяка година трябва да се прави ремонт отначало. Стари са и инсталациите. За да можем да живеем достойно тук, трябваше да инвестираме няколкостотин хиляди злоти, а не можехме да си го позволим. С мъжа ми решихме, че единственото правилно решение ще бъде да продадем къщата и да купим нещо в по-добро състояние. И така и стана. В началото на март тази година продадохме къщата на дядо и на Бъдни вечер на Свети Йосиф подписахме договора за покупка на нова къща, но не в Краков. Сумата, която получихме от продажбата на къщата на дядо, не беше достатъчна, за да купим ново жилище за толкова голямо семейство в Краков. Започнахме да търсим в Малополско воеводство и така се оказа, че намерихме къща, в която може достойно да живее толкова голямо семейство. Намерихме тази къща в Тарновския окръг. Къщата е хубава, все още има дървени прозорци с двойни крила и не е изолирана, но покривът е изолиран. Къщата е поддържана, въпреки че е на 33 години, няма влага и ще побере цялото ни семейство, така че всеки да има малко пространство за себе си. Единственият недостатък е, че къщата няма ограда. Къщата струваше точно толкова, колкото продадохме къщата на дядо. Мечтаем за най-основна панелна ограда с фундамент, както на снимката. Имаме нужда от 120 м ограда плюс входна порта и калитка. Изчислихме, че необходимата сума е 13 000 злоти. Тъй като на 30 май тази година, т.е. след малко повече от седмица, се местим от големия град в провинцията, по логистични причини ще ми е необходимо да си взема шофьорска книжка, за да мога да продължа да водя синовете на занятия в кабинети или при специалисти, както и да правя по-големи покупки за толкова голямо семейство, докато съпругът ми е на работа. Курсът за шофьорска книжка в Тарнов струва 3000 злоти.

И последното ни желание е за първи път от 14 години да отидем за една седмица в Мазури с цялото ни семейство(преди съпругът ми да започне нова работа на ново място, а именно в Тарнов), за да могат прабабите да се запознаят с правнуците си и обратно, както и да се срещнем след толкова години със семейството на съпруга ми. Това би струвало 4000 злоти. Досега не сме имали средства да си позволим да отидем някъде с толкова голямо семейство.

Знам, че 20 000 злоти е голяма сума в днешно време, когато на всеки му е трудно в някакъв смисъл. Въпреки това ще се радваме много на всякакви дарения и вече от сърцата на нашите девет деца :) много сърдечно ви благодарим, скъпи Ангели в човешка кожа, и ви благославяме.

За всички наши дарители, които пожелаят да ни помогнат да сбъднем тези скрити мечти, ще поръчам при сестрите бернардинки в Краков, в Светилището на Свети Йосиф, вечни литургии за Божието благословение в знак на благодарност за отворените, любящи сърца, които знаят, че всичко, което имаме в живота – като семейство, живот, здраве, но също и работа, дом и дори финанси – е благодат, дадена ни от Бога, и които умножават тази благодат, като я споделят с другите.

Нека Бог да благослови всички вас и вашите семейства!

С вас в молитвите си,

Вероника Недзвецка със семейството си