Здравейте, скъпи благодетели!

Бих искал да започна от това място с възхвала на Бога, Мария и Свети Йосиф и всички наши Ангели-хранители и Архангели от нашето Семейство за целия ни живот и за всички Благодати, които сме получили от тях чрез Ангелите в човешка кожа тук на земята.

Да благодарим на Бога!

Преди всичко бих искала да напиша, че съм наясно с факта, че тук има колекции за много болни хора/деца/семейства и през целия си живот съм имала проблеми с това да искам помощ или подкрепа от други хора, но дойде такъв момент в живота ни, че реших, че Господ Бог работи чрез Своите Ангели на земята, които са хора с добри сърца, и тъй като мога честно да призная, че не можем да се справим сами, може би си струва да имаме смелостта да споделим историята на живота си:) so.....

Преди всичко бих искала да ви разкажа малко за нашето семейство :)

Ние сме 9-членно семейство от Краков, аз съм Вероника (39 г.), съпругът ми Карол (42 г.) и имаме 7 сина: Габриел Йозеф (13 г.), Давид Йозеф (12 г.), Максимилиан Йозеф (11 г.), Доминик Йозеф (9 г.), Игнаци Йозеф (7 г.) и близнаците Антони Йозеф и Йозеф Михал (5 г.).

Както, скъпи ангели, вероятно сте разбрали, всички наши деца носят второто си име Йосиф, а едно от тях е Йосиф като първо име. Да. Е, покровителят на нашето семейство е Свети Йосиф, когото избрахме преди 13 години. И именно на Свети Йосиф дължим всички чудеса в живота си и факта, че след много промени все още сме едно семейство.

Нашето житейско приключение започна през 2011 г., когато със съпруга ми Карол се оженихме).

Съпругът ми произхожда от голямо семейство от Мазурия, аз съм от Краков, имам само една по-малка сестра и се запознахме във Варшава по време на работа (много хора се смеят, че е така почти по средата на пътя).

Съпругът ми работеше и все още работи, а аз се грижа за децата ни от 13 години. Те се нуждаят от емоционална и образователна подкрепа, както и от консултации, тъй като някои от тях имат сертификати за специално образование и други дисфункции, а образователният процес върви с по-бавни темпове, тъй като всяко от тях се нуждае от индивидуално внимание, грижа и отдаденост, и все пак сме едно семейство, така че, разбира се, няма достатъчно часове в деня, за да може цялото семейство да излезе или да отиде някъде.

Най-трудната ситуация в момента обаче е жилищната, където през 2017 г. бяхме поканени след смъртта на любимата ми баба да живеем с дядо ми, за да се грижим за него до смъртта му, която настъпи през 2021 г. Площта, която ползваме, е 64 M2. Къщата е от 70-те години на миналия век, покривът няма изолация, не е изолиран и от есента до пролетта излиза влага и на практика всяка година трябва да се прави ремонт от нулата. Инсталациите също са стари. За да можем да живеем достойно тук, ще трябва да инвестираме няколкостотин хиляди злоти, а ние не можем да си го позволим. Със съпруга ми решихме, че единственото справедливо решение е да продадем къщата и да купим нещо в по-добро състояние. Така и стана. В началото на март тази година продадохме къщата на дядо и в навечерието на Свети Йосиф подписахме договор за покупка на нова къща, но не в Краков. Сумата, която получихме от продажбата на къщата на дядо, не беше достатъчна, за да купим ново жилище за такова голямо семейство в Краков. Започнахме да търсим в Малополското воеводство и така се оказа, че сме намерили къща, в която такова голямо семейство може да живее достойно. Намерихме тази къща в област Тарнов. Къщата е хубава, все още е с дървени прозорци с двоен стъклопакет и не е изолирана, но покривът е изолиран. Къщата е добре поддържана, въпреки че е на 33 години, няма влага и побира цялото ни семейство, така че всеки може да има малко пространство за себе си. Единственият недостатък е, че къщата няма ограда. Къщата всъщност струваше толкова, за колкото продадохме къщата след дядо. Мечтаем си за най-обикновена панелна ограда с фундамент, както е показано на снимката. Необходими са ни 120 м ограда плюс входна врата и порта. Изчислихме, че необходимата сума е 13 000 злоти. Тъй като се местим от големия град в провинцията на 30 май тази година, т.е. след малко повече от седмица, от логистична гледна точка ще трябва да си взема шофьорска книжка, за да мога да продължа със синовете си до консултантските центрове или при специалистите, както и да пазарувам повече за такова голямо семейство, докато съпругът ми е на работа. Курсът за шофьорска книжка в Тарнов струва 3 000 злоти.

Последната ни мечта е да отидем за първи път от 14 години на Мазурското езеро за една седмица с цялото ни семейство (преди съпругът ни да започне новата си работа в Търново), за да могат правнуците да се срещнат с правнуците и обратно, а също и да се срещнем със семейството на съпруга ни след толкова години. Досега не можехме да си позволим да отидем някъде с толкова голямо Семейство.

Знам, че 20 000 паунда са много пари в днешно време, когато на всички им е трудно. Въпреки това ще бъдем много щастливи от всяко дарение и вече от сърцата на нашите девет:) Много ви благодарим, скъпи ангели в човешка кожа, и ви благославяме.

За всички наши Благодетели, които желаят да ни помогнат да осъществим тези тайни мечти, ще поръчам Вечни литургии за Божията благословия от сестрите бернардинки в светилището на Свети Йосиф в Краков в знак на благодарност за техните отворени любящи сърца, които знаят, че всичко, което имаме в живота, като Семейството, живота, здравето, но също и работата, дома и дори финансите, е благодат, дадена ни от Бога, и които умножават тази благодат, като я споделят с другите.

Нека Бог да благослови всички вас и вашите семейства!

С нашите молитви в памет,

Weronika Niedźwiecka и нейното семейство