Скъпи приятели, нови и стари,

Обращам се към вас с молба за подкрепа. Наскоро останах вдовица и осъзнах колко крехко е живота. И така, макар че винаги съм била мечтателка, сега, преди да изтече времето за мен или за някой от моите близки, мечтая за нещо голямо. Но се нуждая от вашата помощ, защото без вас това няма да бъде възможно.

До десетгодишна възраст израснах на един малък остров в Микронезия. Тогава бях на другия край на света, откъдето съм сега. Отне ми тридесет години, за да се върна на посещение – това беше преди три години. Открих, че въпреки че през годините почти нямахме контакт (когато заминах, нямаше интернет или телефони), старите ми приятели ме посрещнаха с отворени сърца и почетните титли „дъщеря“ и „сестра“. Може би не сме кръвни роднини, но сме семейство чрез връзки, които са още по-дълбоки – тези на любовта.

Сега бих искала да заведа четирите си деца там, за да се срещнат с „семейството“ ми, да видят местата, където съм израснала, да научат за един различен начин на живот – този от моето детство.

Много бих искала да отидем там това лято, ако е възможно. Но полетите са безумно скъпи – трябва да сменяме полети между 4 и 7 пъти, за да стигнем дотам! Ето защо се обръщам към вас с молба за помощ в това (може би малко лудо) начинание.

Ще бъда невероятно благодарна за вашата подкрепа!

Благодаря ви, че сте тук.

Ания Морисън и синовете й