Здравейте, казвам се Тина и изобщо не очаквах всичко това!!!

Съжалявам, но някак си животът те превзема изведнъж. По време на втората си бременност ми беше поставена диагноза ХОББ III Gold. Аз съм дърводелец и слесар, не, бях. И обичах да работя. В работата си често бях на строителни обекти, а през уикендите – на събития. Градски празник, монтаж и демонтаж. Коледен пазар, монтаж и демонтаж.

А през останалото време бях майка, с баба и мама на заден план за подкрепа. Разбира се, с годините състоянието ми се влоши и трябваше да спра да работя. Момчетата ми обожаваха, когато ги завеждах в училище или детската градина в четвъртък сутрин, и знаеха: „Окей, баба, т.е. прабаба, ще ни вземе днес, а мама ще дойде тази вечер и ще ни качи в колата – винаги миришеше на захарен памук и наденички“, казваха те. Когато вече не можех да работя, баба също се разболя – получи деменция. През декември тя за съжаление почина, а сега мама има деменция. Но майка ми, за съжаление, „гафна“. Сега е настанена в институция по решение на съдия. Защото самата тя не искаше да повярва какво се случва. Не е плащала наема, тока и други важни неща. И никой не знае къде са парите. Сега съм съвсем сама и трябва да се грижа за всичко. Но инвалидната ми количка се счупи. Имам Erad Agora 10 км/ч. Но той ми стига, за да пазарувам и да посещавам мама. Можете ли, моля, да ми помогнете? С удоволствие ще представя и сметките. Просто сега имам нужда от тази помощ. Останалото се опитах да уредя с социалните служби, общинските служби и хазяина. Надявам се те да проявят малко търпение. Но трябва да стана мобилен. Мама е съвсем сама. Няма посетители!!! Моля, моля, бъдете толкова мили. Благодаря