Здравейте, казвам се Асандулесей Ана-Мария и съм на 32 години. Историята ми започва, когато бях на 7 години – оттогава целият ми живот се промени.

Когато завърших първи клас, забелязах, че губя подвижността в дясното си краче и то започна да се изкривява навътре. Родителите ми забелязаха, че състоянието се влошава, и се преместихме в Констанца, тъй като бяхме от Васлуй. Лекарят ми постави диагнозата „Спастична тетрапареза“, така че завърших втори клас и започнах първата операция на десния крак, лекарят забеляза, че и левият крак започна да се изкривява като десния, така че ме оперираха и на левия, до 5-ти клас непрекъснато ме оперираха на краката, като общо имах 13 операции. През тези години заболяването се влоши и започнах да губя подвижността в дясната ръка, а поради необходимост, тъй като бях ученичка, започнах да се уча да пиша с лявата ръка. Когато лекарят видя, че заболяването се разширява, ме изпрати в Букурещ, в болницата „Обрегия“. Там се срещнах с една лекарка, една чудесна жена, за която мога да кажа, че ме спаси. След много изследвания тя ми каза, че всъщност страдам от генерализирана мускулна дистония DYT1, едно рядко заболяване.

Тъй като тя имаше все повече конференции в чужбина, ме изпрати в Германия, в Мюнхен, за да види какво може да се направи, защото до 8-и клас болестта се беше влошила толкова много, че ми беше все по-трудно да ходя, да пиша, да ям, да се справям сама. Беше ни трудно, живеехме под наем, баща ни ни напусна, когато ни беше най-трудно, така че майка ми остана сама с две деца, едното от които беше болно и за което трябваше да се грижи, защото болестта ме съсипваше.

Въпреки проблема, аз не се предадох, борях се, продължих да ходя на училище, бях отлична ученичка, а директорката на училището и съпругът на една от учителките бяха ангелите, изпратени от Бога да ми помогнат. Те решиха да се включат, да ми помогнат да оздравея, така че започнаха кампании за мен, за да събера пари и да отида в Германия, а с тяхната помощ и с Божията помощ стигнах там.

На 16 години ме оперираха на мозъка и ми имплантираха апарат Medronic DBS, който има импланти с електроди в мозъка, към които са прикрепени жици, свързващи се с батерията, за да подават импулси към нервните центрове, за да мога да се движа, да се отърва от спазмите и да мога да ходя. След толкова години на мъки бях щастлива, животът ми се промени, успявах да се справям сама, да ходя сама на гимназия, да имам нормално юношество, 4 години бях добре, след 4 години батерията се изтощи и отново останах прикована към леглото, без този апарат вече не съм човек, но с Божията помощ успях да събера парите, за да си сложа нова батерия, която издържаше между 10 и 15 години, и не знам как минаха годините, защото тази година трябва отново да я сменям...Чрез един познат разбрах за болницата „Мемориал“ в Турция, където отидох и ми направиха изследвания, а те ми казаха, че когато събера необходимите пари за операцията, да отида да си сменя батерията, защото тази година трябва да бъде сменена спешно, тъй като отново оставам прикована на легло и зависима от майка ми, която ми е била и ми е винаги до мен, и отново се нуждая от сума пари, за да я сменят, сума, с която аз и семейството ми не разполагаме, аз получавам пенсия за инвалидност, а майка ми – заплата като придружител, тази сума е 23 хиляди евро плюс други разходи, свързани с възстановяването ми.Искам да успея да се оперирам тази година, не искам повече батерията да се изтощи преди срока, трудно е без този апарат, особено като започва да се вижда, че батерията свършва, имах проблеми с него и има моменти, когато ходенето става трудно, а в момента, в който батерията свърши, се появяват спазми и мускулни болки и аз оставам прикована на легло.

Това е, от което се нуждая, и се надявам от все сърце, че ще можете да ми помогнете да отида на операция! Благодаря ви от сърце!!