Представете си, че един ден партньорът ви напуска дома заедно с детето ви и повече не се връща.

В Япония такива ситуации засягат повече от 150 000 семейства годишно. Останалите родители губят всички родителски права и се превръщат в непознати за децата си.

„Forever Mine“ е фотоалбум, състоящ се от поредица лични истории на 13 родители, които за една нощ и против волята си са загубили децата си и родителските си права, показващ драмата на борбата им срещу безмилостната правна система. Документирайки техните истории, аз се опитвам да дам глас на онези, на които системата отказва шанс.

Подкрепете ни, като закупите един от вариантите на фотоалбума по-долу , и нека издадем тази книга и дадем възможност на изоставените родители да бъдат чути.

  • ЗА ПРОЕКТА:

Японската правна система се основава на семейни правила от 19-ти век, които не признават съвместната родителска грижа и не считат отвличането на дете от единия родител за престъпление. В резултат на това над 150 000 деца годишно губят връзка с единия си родител. След развод само единият родител има право на попечителство над детето. Оставеният родител губи всички родителски права. Той няма право да знае къде живее детето, къде учи, как се чувства. Няма право да се среща с него.

Един ден си родител, на следващия ден вече не си, полицията и съдът казват:

„Върви си у дома, забрави, че си бил родител! Представи си, че детето ти е мъртво!“ – спомня си един от героите.

Родителите обаче не могат да забравят.

Томас Савикас е видял дъщеря си Габриеле за последен път преди повече от осем години. Все още се хваща, че поглежда в количките по улицата, търсейки деветмесечната си дъщеря – на толкова години беше Габриеле, когато бившата му съпруга я отведе от дома им.

Живях в Япония повече от три години и нямах представа за тази скандална практика. Научих за нея едва когато разбрах историята на баща от френски произход, Винсент Фишо, който в акт на отчаяние, след като изчерпа всички правни пътища да си върне децата, отвлечени от японската му съпруга, реши да обяви гладна стачка по време на Олимпийските игри в Токио през 2021 г. Тогава новината за родителските отвличания в Япония обиколи света. Останала в шок от това колко несправедливо е това и колко нарушава правата на детето, не можах да не се опитам да разкажа историята за героизма, но и за ужасната травма, с която се сблъскват родителите, които се борят ежедневно със системата.

Макетът на фотоалбума „Forever Mine“ (2021–2023) беше номиниран за наградата Hong Kong Dummy Award 2023 и като част от наградата книгата в момента обикаля фестивали за фотоалбуми по целия свят. Проектът беше представен на Kyotographie през 2022 и 2023 г., както и на Wojnowski Photography Festival, а най-наскоро – на презентацията на полските жени фотографи на фестивала в Сопот. Концепцията , редактирането и арт-дирекцията бяха разработени по време на уъркшопа „Photobook as Object“ през 2022 г. от Юми Гото и Ян Росел в сътрудничество с Reminders Photography Stronghold. 

 • ЗАЩО ТАЗИ КНИГА Е ТОЛКОВА ВАЖНА?

Отвличането на деца от родителите е болезнена реалност за много семейства в Япония, където правни и културни предизвикателства затрудняват поддържането на връзки между родителите и децата им след раздялата. Чрез лични истории книгата ни повишава осведомеността относно сложността и емоционалното въздействие на отчуждението на децата от родителите. Чрез споделянето на реални истории и преживявания тя може да помогне за информиране на обществеността и политиците относно сериозността на този проблем. Освен това тази книга е място, където родителите могат да изразят своето мнение – което толкова често бива заглушавано и остава нечуто.

  • КОЙ СЪМ АЗ?

Аз съм фотограф, документалист. В центъра на интересите ми винаги е човешкото същество. Този, който е несправедливо засегнат от съдбата, или този, който няма право на избор. Разказвам за това, което ме очарова, което ме радва, което ме боли, използвайки езика на фотографията. Слушам историите на онези, които живеят в сянката на големия свят, често в периферията на социалния и икономическия живот. Опитвам се да уловя промените, които настъпват в съвременното общество. Интересува ме новото и това, което просто изчезва с поколението, което си отива. Наградата ми е времето и историите, които някой е бил готов да сподели, и в същото време се радвам, че работата ми е била призната от жури от света на фотографията и киното.

Аз съм носителка на наградата „World Press Photo“ и на наградата на министъра на културата (2013 г.), както и на 8 награди от конкурса „Grand Press Photo“, включително две награди „Grand Prix“, където съм била член на журито през последните 6 издания. Завърших PWSFTviT в Лодз и Училището за кино и документален театър в Москва. Член съм на Women Photographers и Polish Women Photographers, на програмата Canon Ambassador (2013-2018), обичам да пътувам. Живяла съм и съм работила във Варшава, Москва, Токио, Хонконг и Букурещ.

Можете да видите всички проекти тук: www.annabedynska.pl

  • За книгата:

- Брой страници: 300

- Формат: 15x21 см

- Снимки и текстове: Анна Бединска

- Графичен дизайн: Анна Бединска, Анджей Добош / dobosz.studio

- Куратор на проекта: Адриан Викрота

- Езици: английски / японски

- Издател: Фондация Pix.house / www.pix.house

Доставка: след 1 октомври 2024 г.

Представяне на книгата: септември 2024 г. по време на артистична резиденция и изложба в Pix.house

 • От какво се нуждаем? •

Книгата вече е оформена и готова за публикуване. Нуждаем се от подкрепа, за да покрием високите разходи за печат. Вашият принос ще помогне за създаването на книга, която не само служи като визуален разказ, но и като инструмент за социална документация и образование. Имаме амбициозни планове. Нашата цел е книгата да достигне до организации и лица, вземащи решения в Япония и Европейския парламент, като повлияе на промени в законодателството, които защитават семействата.

Вярвам, че „Forever Mine“ има шанс да промени нещата,

и с вашата подкрепа това е възможно.