Представете си, че един ден партньорът ви си тръгва от дома с детето ви и повече не се връща.

В Япония подобни ситуации засягат повече от 150 000 семейства годишно. Напусналите родители губят всички родителски права и стават чужди за децата си.

Forever Mine е фотокнига, съставена от поредица интимни истории на 13 родители, които за една нощ и по неволя са загубили децата си и родителските си права, показвайки драмата на борбата им с безмилостната правна система. Документирайки техните истории, се опитвам да дам гласност на онези, на които системата е отказала шанс.

Подкрепете ни, като закупите един от изброените по-долу варианти на фотокнига, и нека издадем тази книга и да дадем на изоставените родители възможността техните истории да бъдат чути.

- ЗА ПРОЕКТА:

Японската правна система се основава на семейни правила от XIX век, които не признават съвместното попечителство и не считат отвличането на дете от един от родителите за престъпление. В резултат на това повече от 150 000 деца годишно губят връзка с единия от родителите си. След развод само единият родител има право на попечителство над детето. Оставеният родител губи всички родителски права. Той няма право да знае къде живее детето, къде учи, как се чувства. Той няма право да се среща.

Един ден сте родител, на следващия ден не сте - казват полицията и съдът:

"Върни се вкъщи, забрави, че си бил родител! Представете си, че детето ви е мъртво!" - спомня си един от героите.

Родителите обаче не могат да забравят.

Томас Савикас е видял дъщеря си Габриела преди повече от осем години. Той все още се улавя, че се оглежда в количките на улицата за деветмесечната си дъщеря - на толкова години е била Габриела, когато бившата му съпруга я е взела от дома ѝ.

Живеех в Япония повече от три години и нямах представа за тази печално известна практика. Разбрах за нея едва когато научих историята на един баща, роден във Франция, Венсан Фишо, който в акт на отчаяние, използвайки всички законови възможности, за да си върне децата, отвлечени от японската му съпруга, решава да обяви гладна стачка по време на Олимпийските игри в Токио през 2021 г. Именно тогава новината за родителските отвличания в Япония се разпространява по целия свят. Оставайки в шок от това колко несправедливо и нарушаващо правата на детето е това, не можех да не се опитам да разкажа историята за героизма, но и за ужасната травма, с която се сблъскват родителите, борещи се ежедневно със системата.

Макетът на фотокнигата "Forever Mine" (2021-2023 г.) беше включен в краткия списък на наградата Hong Kong Dummy Award 2023 и като част от наградата книгата в момента пътува по фестивали за фотокниги по целия свят. Проектът е показан на Kyotographie през 2022 г. и 2023 г. , както и на фестивала на фотографията във Войновски, а съвсем наскоро - на представянето на полските жени фотографи на фестивала в Сопот. Концепцията, редакцията и художествената режисура са разработени в рамките на семинара "Фотокнигата като обект" през 2022 г. от Юми Гото и Ян Росел в сътрудничество с фотографската крепост Reminders.

- ЗАЩО ТАЗИ КНИГА Е ТОЛКОВА ВАЖНА?

Родителското отвличане е болезнена реалност за много семейства в Япония, където правните и културните предизвикателства затрудняват родителите да поддържат отношения с децата си след раздяла. Чрез лични истории нашата книга повишава осведомеността за сложността и емоционалното въздействие на родителското отчуждаване на деца. Споделяйки реални истории и преживявания, тя може да помогне за информирането на обществеността и политиците за сериозността на този проблем. Освен това тази книга е място, където родителите биха могли да дадат своя глас - толкова често заглушаван и нечуван.

- КОЙ СЪМ АЗ?

Аз съм фотограф, документалист. В центъра на интересите ми винаги е човешкото същество. Онзи, който е несправедливо засегнат от съдбата, или онзи, който няма възможност за избор. Разказвам за това, което ме очарова, което ме радва, което ме наранява, използвайки езика на фотографията. Вслушвам се в историите на онези, които живеят в сянката на големия свят, често в периферията на социалния и икономическия живот. Опитвам се да уловя промените, които настъпват в съвременното общество. Интересува ме какво е ново и какво просто изчезва с поколението, което си отива. Награждават ме времето и историите, които някой е готов да сподели, и в същото време се радвам, че работата ми е призната от журита от света на фотографията и киното.

Носител съм на наградата на World Press Photo и на наградата на министъра на културата (2013 г.), носител съм на 8 награди в конкурса Grand Press Photo, включително две награди Grand Prix, където съм заседавал като жури през последните 6 издания. Завършил съм PWSFTviT в Лодз и Училището за кино и документален театър в Москва. Член съм на Жени фотографи и Полски жени фотографи, на Програмата за посланици на Canon (2013-2018 г.), обичам да съм в движение. Живяла съм и съм работила във Варшава, Москва, Токио, Хонконг и Букурещ.

Можете да видите всички проекти тук: www.annabedynska.pl

• About the book:

- Брой страници: 300

- Формат: 15х21 см

- Снимки и текстове: Анна Бединска

- Графичен дизайн: Анна Бединска, Анджей Добош / dobosz.studio

- Куратор на проекта: Адриан Викрота

- Езици: английски / японски

- Издател: Елисавета Димитрова, Елисавета Димитрова, Елисавета Димитрова: Фондация Pix.house / www.pix.house

Доставка: след 1 октомври 2024 г.

Представяне на книгата: септември 2024 г. по време на арт резиденция и изложба в Pix.house

- От какво се нуждаем? -

Книгата вече е проектирана и готова за публикуване. Нуждаем се от подкрепа, за да покрием високите разходи за отпечатване. вашият принос ще помогне за създаването на книга, която служи не само като визуален разказ, но и като инструмент за социална документация и образование. Имаме амбициозни планове. Целта ни е книгата да достигне до организации и лица, вземащи решения в Япония и в парламента на ЕС, като повлияе на законови промени, които защитават семействата.

Вярвам, че "Завинаги мое" има шанс да промени нещо,

и с вашата подкрепа това е възможно.