Здравейте на всички,

Днес идвам със сърце, изпълнено с отчаяние. Живея сам, без никой до мен, който да ми помогне, и положението, в което живея, е нетърпимо. Животът ми, бъдещето ми, стабилността на работата ми, всичко е изложено на риск, защото нямам кола. А без нея не знам колко дълго още ще мога да издържа.

Всеки ден се превръща в битка. Общественият транспорт не ми позволява да бъда навреме, разстоянията ме изтощават и това, което би трябвало да е просто пътуване, се превръща в безкраен хаос. Без кола се чувствам в капан не само физически, но и емоционално. Тревогата ме поглъща. Ако загубя работата си, ще загубя препитанието си, а без да има кой да ме подкрепи, падането ще бъде още по-тежко.

Не мога да продължавам да живея с тази постоянна несигурност, със страха, че всеки ден може да е последният, в който имам работа. Тази кола не е лукс, не е прищявка. Тя е единственото нещо, което ще ми позволи да продължа да се боря, да продължавам да работя, да оцелявам.