Здравейте!

Казвам се Мадалина Василеску, на 42 години съм и съм от Румъния. Имам две красиви дъщери – Ребека, на 16 години, и Астрид, на 9 години.

Когато си мислех, че животът ми най-накрая е стабилен, майка ми разбра, че има рак на гърдата в четвърти стадий с метастази в костите. И тогава животът ми се превърна от стресиращ в ад. Едва успявах да свържа двата края, но все пак й помагах с всичко, което можех. Грижех се за нея ден и нощ, тъй като тя вече беше прикована на легло. Тя прекара последния си месец и половина в болницата, а аз оставах при нея през нощта, а сутринта се прибирах у дома, за да приготвя закуска за дъщерите си и да ги заведа на училище, след което ги взимах от училище, вършех домакинската работа, помагах на дъщерите си с домашните, поспах малко и после се връщах в болницата. След като тя почина, единственото, което ми остана като семейство, беше баба ми. Но и тя почина преди три години. Сега буквално нямам към кого да се обърна. Бившият ми съпруг, за съжаление, не ми помага с нищо.

Тъй като не можех да се грижа за себе си, здравето ми започна да се влошава. Организмът ми има затруднения с усвояването на калций, така че поради това и постоянния стрес зъбите ми започнаха да се разпадат на парчета, ден след ден. Просто не мога да си позволя да ходя на зъболекар, а лицето ми е подуто през повечето време, заради честите абсцеси. Имам и други здравословни проблеми, като тежка анемия и още няколко. Но най-лошото в момента са зъбните ми проблеми, тъй като всичко, което ми е останало, са няколко корена, които са 100% кариеси. Вече не мога да ям, не мога да спя нормално заради постоянната болка и т.н. През последните няколко месеца лицето ми е било подуто три пъти. В Румъния стоматологичните услуги не се покриват, така че трябва да плащам за всяка дреболия. Най-лошото е, че поради здравословните ми проблеми и тъй като най-малката ми дъщеря е с аутизъм (синдром на Аспергер), не мога да работя на пълен работен ден, така че трябва да върша малки работи тук-там, опитвайки се поне да сложа храна на масата и да се уверя, че не закъсняваме със сметките.

Знам, че съм написала много, но се опитах да бъда възможно най-кратка.

Бог да ви благослови всички! "